— Мисля, че не.
Още преди да го изрече, откъм подножието на стълбите се разнесе гласът на кмета Лутър Бейнс.
— Боби Том? Горе ли си?
Грейси ахна, скочи на крака и грабна дрехите си. Боби Том се прозина и спусна мързеливо крака от ръба на леглото.
— По-добре ела по-късно, Лутър. Грейси също е горе и е гола.
— Наистина ли?
— Така ми се струва.
Грейси усети как сменя четири нюанса на пурпурното и му хвърли убийствен поглед. Той й се ухили.
— Защо не ни изчакаш в кухнята? — извика Боби Том. — Ще слезем след няколко минути.
— Добре — отвърна кметът. — И, Грейси, госпожа Бейнс е разбрала от Тери Джо за плана ти за центъра за възрастни. Ще се радва да помогне да се набере доброволческа група.
Страните на Грейси пламтяха, докато тършуваше за кърпички в чантата си.
— Благодарете й от мое име, господин Бейнс — отвърна немощно.
— О, ще можеш лично да й благодариш. Тя стои тук, точно до мен.
Грейси замръзна.
— Здравей, Грейси! — жизнерадостно подвикна госпожа Бейнс. — Здрасти, Боби Том.
Усмивката на Боби Том стана още по-широка.
— Как сте, госпожо Бейнс. Има ли долу още някой?
— Само пастор Франк от Първа баптистка църква — отвърна жената на кмета.
Грейси нададе уплашен вик.
Боби Том разроши косата и й тихо се засмя.
— Шегуват се, скъпа.
— Двамата с госпожа Франк намираме за прекрасна идеята за центъра за възрастни хора. — Стълбището се изпълни с дълбок, плътен глас, несъмнено принадлежащ на пастор. — Първа баптистка църква ще е щастлива да помогне в проекта.
Грейси изпусна дълбока въздишка и се отпусна върху леглото, а Боби Том избухна в такъв гръмогласен смях, че накрая тя се принуди да го замери с възглавница.
След това не можеше да си спомни как е успяла да се облече, да слезе долу и да се изправи пред най-видните граждани на Телароса. Боби Том я увери, че се е държала като кралица Елизабет, само че много по-величаво, но тя не бе сигурна дали да му вярва, или не.
21
Петък сутринта, когато щеше да се състои тържественото откриване на родния дом на Боби Том, беше ясен и светъл октомврийски ден. Учениците бяха освободени от занятия за деня, за да отпразнуват началото на Хевънфеста, а малката поляна пред къщата гъмжеше от млади и стари. Всички в града бяха помолени да се облекат за уикенда в костюм от даден период. Много от мъжете си бяха пуснали бради и мустаци, докато дългите поли на жените плющяха на вятъра. Тийнейджърите се трупаха около паркираните коли по улицата, а облеклото им наподобяваше това на Боби Том — джинси и каубойски шапки.
— … и така в това красиво октомврийско утро, сме се събрали тук под сянката на това старо орехово дърво, за да почетем…
Докато Лутър продължаваше с напевната си реч, Боби Том изучаваше множеството от мястото си върху малкия подиум, построен пред гаража. Майка му седеше от едната му страна, а Грейси от другата. Грейси се бе възпротивила да седи сред градските сановници, но той бе настоял. Изглеждаше прелестна като напъпило цвете в дългата си жълта памучна рокля, старомодното сламено боне и много модерните слънчеви очила.
Комитетът по организирането на фестивала първоначално планираше откриването да е в петък вечерта, но Боби Том бе отказал. Спортистите, които щяха да участват в турнира по голф на следващия ден, щяха да започнат да пристигат днес по обяд и той искаше целият този срам да приключи, преди те да дойдат в Телароса. Трябваше обаче да признае, че вече нямаше толкова отрицателно отношение към проекта за родната му къща, след като Грейси даде идеята за превръщането й в център за възрастни хора. Тя беше, реши той, най-благородната и добра жена, която познаваше.
Монотонният глас на Лутър продължаваше да се лее, а погледът на Боби Том се отмести към майка му. Щеше му се да знае какво не беше наред с нея. През изминалите десет дни той няколко пъти се опита да поговори с нея за това, което се бе случило, но тя отклоняваше всеки разговор, като му показваше новите растения в градината си или брошурите за круизи, изпратени й от туристическия й агент.
Лутър размаха ръце и завика в микрофона, стигайки до грандиозния финал на речта си:
— И сега ви представям най-прочутия жител на Хевън, Тексас! Мъжът с два пръстена на Суперкупата… мъжът, който най-безкористно се е отдал на този град, на великия щат Тексас, на Съединените американски щати! Най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния американски футбол… нашият любим син… Боби Том Дентън!