Грейси имаше чувството, че вечерята се влачи с часове, макар че изглежда всички останали добре се забавляваха. Гостите започнаха да обикалят масите още преди да сервират основното ястие и тя знаеше, че е главната тема на разговорите. Беше сигурна, че нито един от приятелите му не можеше да проумее защо се е свързал с толкова невзрачно, малко врабче, при това явно нямо.
Макар че Боби Том не го показа, тя очевидно го бе засрамила и той никога нямаше да повярва, че не го е направила нарочно. Дори сега, тя не искаше да го нарани. Той не беше виновен за това, което е, също както и тя, и затова не можа да се насили тази вечер да облече стилната рокля и да се гримира.
Гражданите на Телароса изглеждаха едновременно обидени и озадачени от външния й вид и мълчанието й. Все едно се беше появила пияна, вместо просто облечена в грозни дрехи. Сузи я попита дали не е болна, Тули Чандлър я последва в тоалетната, където пожела да узнае дали не си е загубила ума, че се появява в този вид, а Тери Джо я пресрещна на излизане, за да я скастри, задето е засрамила Боби Том.
Най-накрая Грейси не издържа.
— Двамата с Боби Том вече не сме сгодени.
Устните на Тери Джо се разтвориха от изненада.
— Но, Грейси, това не може да бъде. За всички е очевидно колко много се обичате.
Думите й преляха чашата. Без да промълви нито дума, Грейси се обърна и избяга от сградата.
След около час тя чу трополенето на ботушите на Боби Том, които вземаха стъпалата пред апартамента й по две наведнъж, последвано от силен удар с юмрук по вратата. Все още облечена в бялата блуза и тъмносинята пола на костюма, тя седеше в тъмнината на спалнята, опитвайки се да се примири с мисълта за скучното и безрадостно бъдеще, което я очакваше. Надигна се от креслото, запали лампата и приглади уморено с ръка косата си, която се бе измъкнала от фибите. Опита се да се овладее, прекоси дневната и отвори вратата.
След всичкото това време дъхът й все още секваше при вида му. Както винаги, по-голям от живота, Боби Том стоеше на площадката и запълваше пространството с присъствието си. Диамантените копчета върху яката му блестяха като недосегаеми планети и той никога не бе изглеждал толкова далечен от жалкото й, земно съществуване.
Очакваше гняв, но не и загриженост. Той свали шапката си, докато влизаше вътре.
— Какво не е наред, скъпа? Болна ли си?
Една подла, страхлива част от нея искаше да каже „да“, но тя бе направена от по-твърд материал, затова поклати глава.
Той затвори вратата с трясък и се обърна, за да се конфронтира с нея.
— Тогава по-добре ми обясни какво си мислеше, че правиш тази вечер. Появи се безобразно облечена и стоя там като статуя, все едно ти бяха отрязали езика. И накрая си сложила черешката на тортата, заявявайки на Тери Джо, че вече не сме сгодени! Вече всички в града го знаят.
Грейси не искаше да се кара с него. Единственото й желание беше да напусне този град и да си намери спокойно място, където да ближе раните си. Как можеше да го накара да разбере, че тя би му дала всичко, което й поиска, но без да вземе нещо в замяна?
Той я гледаше свирепо и целият му слънчев чар бе отстъпил място на бушуващ гняв.
— Няма да си играя на гатанки с теб, Грейси. Току-що зарязах много хора, които ми правят голяма услуга, затова искам да узная защо избра точно тази вечер, за да ме злепоставиш.
— Днес разбрах кой ми плаща заплатата.
В погледа му се мярна сянка на предпазливост.
— И какво от това?
Фактът, че се опитваше да отхвърли случилото се като нещо маловажно, показваше колко малко я разбира и това още повече засили болката й. Как бе могла да си мисли, дори за миг, че той я обича?
— Ти ме излъга!
— Не си спомням някога да съм споменавал кой е работодателят ти.
— Не си играй игрички с мен! Знаеше, че не желая да вземам никакви пари от теб, но въпреки това постъпи така с мен.
— Ти работиш за мен. Заслужила си си парите.
— Нямаше никаква работа, Боби Том! Трябваше сама да си намирам разни неща за вършене.
— Това е откачено. Ти работи сума ти часове, за да подготвиш този голф турнир.
— Това беше само през последните дни. Ами цялото време преди това? Плащано ми е, за да не върша нищо!
Той захвърли шапката си върху най-близкото кресло.
— Това не е вярно и не разбирам защо правиш от мухата слон. Те щяха да те уволнят и без значение какво твърдиш ти, аз наистина имам нужда от някой, който да се грижи за мен. Толкова е просто.