— Ох! — Боби Том изкрещя от болка, отдръпна се от нея и хвана главата си с ръка. — Защо го направи? — извика ядосано.
— Задник такъв! — Тя се нахвърли с юмруци върху него и продължи да го налага където свари, въпреки болката в ръката си. Той вдигна ръце, за да се предпази от крошетата й. Изкрещя, когато няколко от тях се стовариха върху чувствителни места, ала не се опита да я спре.
— Престани! Това боли, по дяволите! Ох! Какво ти става?
— Проклет да си! — Ръцете й пулсираха от болка. Тя го цапардоса за последен път и се отдръпна назад. Гърдите й се повдигаха и спускаха, докато стискаше двете предници на ризата си. Физическата му агресия не беше заради секса, а за да й покаже господството си и в този момент тя го мразеше заради това.
Боби Том свали ръце от главата си и я изгледа предпазливо.
Тя скочи от леглото и изтича да вземе пеньоара, закачен от вътрешната страна на вратата. Ръцете й изгаряха от болка и тя едва успя да го облече.
— Може би е по-добре да поговорим за това, Грейси.
— Махай се оттук.
Чу изскърцването на матрака, последван от звука на стъпките му, докато излизаше от стаята. Стисна пулсиращите си ръце в скута, отпусна се върху единия край на леглото, потискайки риданието си. Най-после всичко помежду им бе свършило. Днес бе осъзнала, че беше неизбежно, ала никога не си бе представяла, че ще е придружено от толкова горчивина и болка.
Цялата се напрегна, когато го чу да се връща обратно в стаята.
— Казах ти да си вървиш.
Той пъхна нещо студено в ръцете й — кубчета лед, увити в кърпа за чинии. Когато заговори, гласът му прозвуча накъсано и леко дрезгаво.
— Това ще попречи да се подуят.
Грейси се втренчи в кърпата с кубчетата лед, защото не можеше да се насили да го погледне. Любовта й към него винаги е била нещо топло и красиво, но сега я усещаше като смазваща тежест.
— Моля те, върви си.
— Никога досега в живота си не съм причинявал подобно нещо на жена. — Гласът му бе едва доловим шепот. — Грейси, съжалявам. Бих направил всичко на света, за да мога да залича това, което току-що се случи. — Матракът хлътна до нея. — Не можех да понеса да слушам думите ти, че няма да дойдеш с мен и трябваше да те накарам да спреш да говориш. Защо ми причиняваш това, Грейси? Толкова добре ни беше заедно. Ние сме приятели. Няма причина всичко да свърши заради някакво си недоразумение.
Тя най-сетне си позволи да го погледне и се смая от нещастието в очите му.
— Това е много повече от недоразумение — прошепна. — Повече не мога да бъда с теб.
— Разбира се, че можеш. Ще си прекараме страхотно в Ел Ей. И веднага щом свършат снимките на филма, си мисля да ви заведа двете с майка на круиз.
В този миг тя разбра, че трябва да е честна с него. Трябваше да намери смелост да му каже какво се таи в сърцето й и не защото това щеше да промени нещо, а защото никога нямаше да успее да се възстанови, ако не го направи. Срещна погледа му и промълви най-трудните думи, излизали някога от устата й.
— Аз те обичам, Боби Том. Обичам те още от самото начало.
Той не изглеждаше изненадан от признанието й и безразличието, с което го прие, беше още един нож, забит в раната. Тя осъзна, че той през цялото време е знаел за чувствата й, но никога не им е отвръщал.
Палецът му се плъзна по бузата й.
— Всичко е наред, скъпа. Вече имам опит с това и можем да се справим.
Гласът й стържеше като пила.
— Опит с какво?
— С това.
— С жени, които ти казват, че те обичат?
— По дяволите, Грейси. Това не означава, че не можем да бъдем приятели. Ти може би си най-добрият приятел, който някога съм имал.
Забиваше гвоздеи в душата й, а дори не го осъзнаваше.
— Виж, Грейси, това не бива да разваля отношенията ни. Има нещо, което съм научил през годините и то е, че докато всички се държат цивилизовано при подобни ситуации, не е нужно да стават големи сцени, нито разправии. Хората може да си останат приятели.
Ъгълчетата на ледените кубчета се врязаха в пулсиращите й ръце.
— Ти все още ли си приятел с другите жени, които са ти казвали, че те обичат?
— Почти с всички. И искам и с теб да е така. А сега, наистина не мисля, че има смисъл да говорим повече за това. Просто ще продължим както досега и всичко ще бъде наред. Ще видиш.
Признанието й в любов, толкова разтърсващо за нея, за него не беше нищо повече от поредното конфузно недоразумение. Ако се нуждаеше от по-убедително доказателство колко малко означава за него, току-що го бе получила. Чувстваше се вцепенена и унизена.