Успя да се окопити едва когато той повдигна леко периферията на перленосивата си шапка „Стетсън“.
— Добро утро, госпожице Грейси.
— Добро утро — отвърна тя рязко. — Не очаквах да станеш толкова рано след снощния купон.
Минаха няколко секунди, докато се взираше в нея. Макар че очите му бяха полупритворени, тя долови някаква напрегнатост в тях, прикрита зад привидното му безразличие, което я накара още повече да настръхне.
— Не се очакваше да се появиш тук преди единайсет часа — промърмори той.
— Да, но подраних.
— Виждам и със сигурност ще ти бъда много признателен, ако дръпнеш колата си, за да не ми запречва пътя. — Ленивото му провлачено говорене контрастираше с лекото присвиване на устните му.
— Съжалявам, но не мога да го направя. Тук съм, за да те придружа до Телароса.
— Не искам да бъда неучтив, скъпа, но не се нуждая от бодигард.
— Не съм бодигард, а придружител.
— Каквото и да си, бих искал да преместиш колата си.
— Разбрах, но ако не те заведа в Телароса в понеделник сутринта, със сигурност ще ме уволнят, затова няма да отстъпя.
Той отпусна ръка на бедрото си.
— Разбирам проблема ти и затова ще ти дам хиляда долара, за да се махнеш оттук и повече да не се връщаш.
Грейси го зяпна изумено.
— Е, добре, да ги направим хиляда и петстотин, заради неудобството, което ти причинявам.
Грейси винаги бе предполагала, че само като я погледнат, хората разбират, че е почтена личност. Мисълта, че той е могъл да си помисли, че е способна да приеме подкуп, я обиди много повече, отколкото да я сбъркат със стриптийзьорка.
— Не правя такива неща — процеди тя бавно.
Той изпусна дълга въздишка на съжаление.
— Наистина жалко, защото независимо дали ще вземеш парите или не, опасявам се, че днес следобед няма да се кача с теб на онзи самолет.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че смяташ да развалиш договора си?
— Не. Само ти съобщавам, че ще стигна сам в Телароса.
Тя не му повярва.
— Ти си подписал договора по своя воля. Не само че си задължен от закона да го спазваш, но имаш и морално задължение.
— Госпожице Грейси, говориш също като учителка от неделното училище.
Тя побърза да сведе очи. А той само се изсмя шумно и поклати глава.
— Май е вярно. Бодигардът на Боби Том Дентън е една проклета учителка от неделното училище.
— Вече ти обясних, че не съм твой бодигард. Аз съм само придружител.
— Боя се, че ще трябва да си потърсиш някой друг, когото да придружаваш, понеже съм решил да пътувам до Телароса с колата си, а не със самолет. Зная, че за една изискана дама като теб няма да е прилично да се натика в тъндърбърда с мъж с моята репутация. — Пристъпи към нейната кола и се наведе, за да се вгледа през прозореца откъм седалката до шофьора, търсейки ключовете й за колата. — Притеснявам се да ти призная това толкова открито, госпожице Грейси, но нямам кой знае колко добра репутация, когато става дума за жени.
Тя припна след него, като упорито се стараеше да не се вторачва в избелелите му дънки, още по-плътно пристегнали бедрата му, когато се наведе напред.
— Няма достатъчно време, за да стигнеш до Телароса. Уилоу очаква да сме там довечера.
Боби Том се изправи и се усмихна.
— Непременно й предай поздравите ми, когато се видиш с нея. А сега ще преместиш ли колата си?
— Твърдо не.
Той наведе глава и я поклати в израз на съжаление, след което пристъпи пъргаво напред, сграбчи дръжката на чантата на Грейси от рамото й и я изхлузи от ръката й.
— Веднага ми я върни! — Тя подскочи към него, за да сграбчи демодираната черна чанта.
— С удоволствие. Но след като намеря ключовете за колата ти. — Пак й се ухили, този път още по-мило, докато държеше чантата по-далеч от нея и я пребъркваше.
Грейси определено нямаше никакво намерение да се впуска в ръкопашна схватка с него, затова прибягна до най-строгия си тон:
— Господин Дентън, веднага ми върнете чантата. Разбира се, че ще бъдете в понеделник в Телароса. Подписали сте договор, в който…
— Извинявай, но ще те прекъсна, госпожице Грейси, макар да ми е ясно, че просто не те сдържа да докажеш правотата си, но точно сега времето ме притиска. — Върна й чантата, след като не успя да намери в нея това, което търсеше, и закрачи обратно към къщата.