Выбрать главу

Тя понечи да възрази. Боби Том се раздаваше на околните по различни начини, давайки им както парите си, така и времето си. Но после се спря. Господин Сойър не говореше за Боби Том; говореше за нея. И той беше прав.

Кога щеше да се отърве от навика да възприема собствените си постижения като по-маловажни от тези на останалите? Нима да се погрижиш за удобството и по-добрия живот на възрастните хора е по-малко ценно от това да си благословен с красива външност и вроден чар? Почувства се странно объркана. Като че ли някаква врата, за чието съществуване изобщо не бе подозирала, внезапно се бе отворила, давайки й възможност да се види в действителност, по начин, освободен от емоционалния товар, който й бе тежал през целия й живот. Тя имаше приятели, хора, които държаха на нея и с всички сили се стараеше да живее според златното правило да не правиш на другите това, което не искаш да направят на теб.

Но беше отраснала с привичката да се задоволява с много малко. От деня, в който срещна Боби Том, тя се чувстваше щастлива да получава малките трохи на внимание и привързаност, които той благоволяваше да й подхвърля. Ала не биваше да е така. Тя заслужаваше много повече от нечии емоционални огризки.

Танцът свърши и изведнъж я обзе ужасна тъга. Всичко с нея беше наред. Тя беше добър и почтен човек и беше повече от достойна за любовта на Боби Том. Ала той никога нямаше да го разбере, както никога нямаше да оцени стойността на това, което захвърляше с лека ръка.

Боби Том пробута секс трофеите на двама играчи от „Финикс Сънс“, за да говори с майка си.

— Надявам се да си запазила този танц за мен.

— Сигурна съм, че съм те записала в програмата си. — Сузи се усмихна, пое ръката му и двамата пристъпиха заедно на дансинга.

И двамата бяха добри танцьори — той се бе учил от нея — и известно време се движиха в ритъма на музиката, без да говорят, ала танцът не му доставяше обичайното удоволствие. След като Уей Сойър я целуна, Грейси не бе спряла да танцува с различни мъже. Стисна челюсти при този спомен.

Макар да му беше трудно, той реши за момент да забрави собственото си нещастие и да направи това, което трябваше да стори веднага, щом се върна от Сан Антонио. Бе му станало пределно ясно миналата нощ, когато видя как майка му и Сойър се погледнаха един друг в кънтри клуба.

— Мамо, трябва да поговорим за това, което се случва с теб и този път няма да ти позволя да ме разсейваш с приказки за градини и брошури за круизи.

Гърбът й се скова под дланта му.

— Няма за какво да говорим.

— Ти знаеш, че и на мен баща ми много ми липсва, нали?

— Зная. Той толкова много те обичаше.

— Беше страхотен баща.

Тя повдигна вежди, когато го погледна.

— Осъзнаваш ли, че на твоята възраст баща ти вече имаше четиринайсетгодишен син?

— Хмм.

Сузи сбърчи чело.

— Какво се е случило между теб и Грейси? И защо си довел тази вечер тези ужасни жени?

— Нищо не се е случило. Ти отлично знаеш, че годежът не беше истински, така че не се дръж все едно раздялата ни е някаква голяма трагедия.

— Свикнах да ви възприемам като двойка. Предполагам, започнала съм да вярвам, че двамата наистина ще се ожените.

Той изсумтя раздразнено, за да прикрие смущението си.

— Мамо, кажи ми честно, можеш ли да си ни представиш двамата с Грейси женени?

— О, да, съвсем лесно. Признавам, че в началото не можех, но след като опознах Грейси, смятам, че тя е идеална за теб, особено след като видях колко щастлив те прави.

— Онова не беше щастие. Тя просто ме разсмиваше, това е всичко, защото през половината време беше толкова абсурдна.

Майка му го погледна, поклати глава, а после я отпусна за секунда върху гърдите му.

— Тревожа се за теб, сладкишче. Наистина се тревожа.

— Е, аз също се тревожа за теб, така че сме квит. — Видя в другия край на дансинга Грейси да се носи плавно, водена от Дан Кейлбоу. Бившият му треньор изглежда си прекарваше адски добре. Междувременно Фийби, съпругата на Дан, танцуваше с Лутър Бейнс, който явно изпиташе огромно затруднение да откъсне поглед от деколтето й. — Мамо, трябва да поговорим за тази работа между теб и Сойър.