Тя понечи да възрази. Боби Том се раздаваше на околните по различни начини, давайки им както парите си, така и времето си. Но после се спря. Господин Сойър не говореше за Боби Том; говореше за нея. И той беше прав.
Кога щеше да се отърве от навика да възприема собствените си постижения като по-маловажни от тези на останалите? Нима да се погрижиш за удобството и по-добрия живот на възрастните хора е по-малко ценно от това да си благословен с красива външност и вроден чар? Почувства се странно объркана. Като че ли някаква врата, за чието съществуване изобщо не бе подозирала, внезапно се бе отворила, давайки й възможност да се види в действителност, по начин, освободен от емоционалния товар, който й бе тежал през целия й живот. Тя имаше приятели, хора, които държаха на нея и с всички сили се стараеше да живее според златното правило да не правиш на другите това, което не искаш да направят на теб.
Но беше отраснала с привичката да се задоволява с много малко. От деня, в който срещна Боби Том, тя се чувстваше щастлива да получава малките трохи на внимание и привързаност, които той благоволяваше да й подхвърля. Ала не биваше да е така. Тя заслужаваше много повече от нечии емоционални огризки.
Танцът свърши и изведнъж я обзе ужасна тъга. Всичко с нея беше наред. Тя беше добър и почтен човек и беше повече от достойна за любовта на Боби Том. Ала той никога нямаше да го разбере, както никога нямаше да оцени стойността на това, което захвърляше с лека ръка.
Боби Том пробута секс трофеите на двама играчи от „Финикс Сънс“, за да говори с майка си.
— Надявам се да си запазила този танц за мен.
— Сигурна съм, че съм те записала в програмата си. — Сузи се усмихна, пое ръката му и двамата пристъпиха заедно на дансинга.
И двамата бяха добри танцьори — той се бе учил от нея — и известно време се движиха в ритъма на музиката, без да говорят, ала танцът не му доставяше обичайното удоволствие. След като Уей Сойър я целуна, Грейси не бе спряла да танцува с различни мъже. Стисна челюсти при този спомен.
Макар да му беше трудно, той реши за момент да забрави собственото си нещастие и да направи това, което трябваше да стори веднага, щом се върна от Сан Антонио. Бе му станало пределно ясно миналата нощ, когато видя как майка му и Сойър се погледнаха един друг в кънтри клуба.
— Мамо, трябва да поговорим за това, което се случва с теб и този път няма да ти позволя да ме разсейваш с приказки за градини и брошури за круизи.
Гърбът й се скова под дланта му.
— Няма за какво да говорим.
— Ти знаеш, че и на мен баща ми много ми липсва, нали?
— Зная. Той толкова много те обичаше.
— Беше страхотен баща.
Тя повдигна вежди, когато го погледна.
— Осъзнаваш ли, че на твоята възраст баща ти вече имаше четиринайсетгодишен син?
— Хмм.
Сузи сбърчи чело.
— Какво се е случило между теб и Грейси? И защо си довел тази вечер тези ужасни жени?
— Нищо не се е случило. Ти отлично знаеш, че годежът не беше истински, така че не се дръж все едно раздялата ни е някаква голяма трагедия.
— Свикнах да ви възприемам като двойка. Предполагам, започнала съм да вярвам, че двамата наистина ще се ожените.
Той изсумтя раздразнено, за да прикрие смущението си.
— Мамо, кажи ми честно, можеш ли да си ни представиш двамата с Грейси женени?
— О, да, съвсем лесно. Признавам, че в началото не можех, но след като опознах Грейси, смятам, че тя е идеална за теб, особено след като видях колко щастлив те прави.
— Онова не беше щастие. Тя просто ме разсмиваше, това е всичко, защото през половината време беше толкова абсурдна.
Майка му го погледна, поклати глава, а после я отпусна за секунда върху гърдите му.
— Тревожа се за теб, сладкишче. Наистина се тревожа.
— Е, аз също се тревожа за теб, така че сме квит. — Видя в другия край на дансинга Грейси да се носи плавно, водена от Дан Кейлбоу. Бившият му треньор изглежда си прекарваше адски добре. Междувременно Фийби, съпругата на Дан, танцуваше с Лутър Бейнс, който явно изпиташе огромно затруднение да откъсне поглед от деколтето й. — Мамо, трябва да поговорим за тази работа между теб и Сойър.