— Името му е Уейланд. И няма нищо, за което да си „поговорим“.
— Той ми каза друго.
Очите й блеснаха.
— Той е говорил с теб? Не е имал право.
— Той иска да се направя на Купидон и да ви събера.
— Не мога да повярвам, че е разговарял с теб.
— Двамата явно взаимно си лазим по нервите, затова разговорът не беше от най-приятните, които някога съм водил. Все пак аз не съм влюбен в него, така че навярно няма значение.
Очакваше тя да отрече енергично думите му. Мислено се молеше челото й да се сбръчка и тя да се ядоса, ала вместо това Сузи само извърна глава.
— Той не е имал право да те замесва.
Майка му обичаше друг мъж. Истината го порази, той изчака да изпита гняв, ала за негова изненада, не го заболя толкова много, колкото очакваше.
Опита се много внимателно да подбере думите си.
— Ами ако ти беше умряла, мамо? Ами ако четири години след смъртта ти татко бе срещнал някоя жена, на която да държи много, с която не се чувства толкова самотен? — След като толкова дълго бе избягвал този разговор, някак си най-после му се струваше, че е дошъл моментът да говори за това и имаше странното чувство, все едно Грейси държи ръката му. — И ако той постъпи като теб — отпъди тази жена, заради това, което е изпитвал към теб? Тогава какво щеше да поискаш от мен да му кажа?
— Не е същото.
Долови безпокойството в гласа й и знаеше, че я разстройва, но продължи:
— О, съвсем същото е.
— Ти не си преживял нищо от това! Нищо не разбираш!
— Така е. Аз само си представям какво бих му казал, това е всичко. Предполагам, че ти би искала да му кажа да остане самотен до края на живота си. Да направи това, което правиш ти — да обърне гръб на новия човек, когото е започнал да харесва и обича, за да може да прекара остатъка от дните си в палене на свещи и молитви в твоя памет.
— Не разбирам защо ме притискаш! Ти дори не харесваш Уейланд. Сам го призна.
— Не, не го харесвам, но ето какво ще ти кажа — дяволски съм сигурен, че уважавам кучия син.
— Не бъди вулгарен — рече тя машинално. После очите й се напълниха със сълзи. — Боби Том, не мога. Баща ти и аз…
— Зная какво изпитвахте един към друг, мамо. Виждах го всеки ден. Може би заради това досега не съм проявил интерес към брака. Защото винаги съм искал същото.
С периферното си зрение зърна Грейси да минава покрай него на дансинга и точно в този момент осъзнаването на факта, че можеше да има това, което родителите му бяха споделяли през всички онези години, го халоса с такава сила, че той едва не се препъна. Исусе. Докато държеше майка си в прегръдките си и усещаше присъствието на баща си, той знаеше, че същата интимност беше точно тук и го очаква от другата страна на дансинга. Той я обичаше. Прозрението едва не го накара да се свлече на колене. Обичаше своята Грейси Сноу — със смешните й дрехи, с властното й държание, с всичко. Тя беше неговото развлечение, неговата съвест, огледалото на душата му. Тя беше неговото тихо пристанище. Как не го бе разбрал още преди седмици?
Толкова много бе свикнал да възприема живота си по определен начин, че бе станал сляп за истинските си нужди. Той дори бе сравнил Грейси със секс трофеите и я бе обявил за губеща, защото нямаше големи гърди. Беше пренебрегнал неоспоримия факт, че жени, които живееха, само за да ходят по купони и да поддържат външността си, от години го отегчаваха до смърт. Сякаш съзнателно бе забравил как изтръпваше от желание, когато се вгледаше в хубавите сиви очи на Грейси и непокорните й къдрици. Защо толкова упорито се бе вкопчил в идеята, че онези секс трофеи са всичко, което искаше? Грейси беше права. На неговата възраст вече би трябвало отдавна да е разбрал от какво имаше нужда в този живот. Вместо това продължаваше да съди жените по същата скала, която си бе изградил още като тийнейджър, подвластен на хормоните, и това го накара да изпита срам. Красотата на Грейси още от самото начало се бе понравила на окото му. Тя беше истинска и дълбока, подхранвана от вътрешна доброта. Беше един вид духовна красота, която никога нямаше да изчезне, дори когато тя остарее.
Той обичаше Грейси Сноу и щеше да се ожени за нея. Наистина ще се ожени за нея, по дяволите! Искаше да прекара остатъка от живота си с Грейс, да я дари с бебета, а дома им да изпълни с любовта си. Вместо да го изплаши, идеята да прекара остатъка от живота си с нея го изпълни с такава радост, че имаше чувството, че се издига от дансинга. Искаше още на минутата да я издърпа от ръцете на Дан Кейлбоу и да й каже, че я обича. Искаше да я види как се разтапя пред очите му. Ала не можеше да направи нищо от това, докато не оправи нещата с майка си.