— Никой никога не те е виждал пиян — продължи Дел. — Ти едва не потроши „Фургона“, да не споменавам какво причини на Лен.
— По-късно ще се погрижа за това, обещавам, че ще уредя всичко с Лен. Но сега трябва да се обадя по телефона.
— Не зная, Би Ти. Джим наистина яко ти е насъбрал. Още откакто вие двамата с Шери Хопър…
— Но това беше преди петнайсет години! Хайде, стига. Само едно обаждане.
За негово облекчение, Дел посегна към ключовете на колана си.
— Добре. Предполагам, че няма да има проблем, ако успея да те заключа отново, преди Джим да се върне от кафенето. Това, което не знае, няма как да му навреди.
На Дел му отне цяла вечност да открие ключа на халката и Боби Том едва се сдържа да не го сграбчи за гърлото и да му изкрещи да побърза. Все пак най-накрая излезе от килията и мина през вратата, която водеше към приемната на полицейския участък. Тъкмо влезе, когато Роуз Колинс, която работеше в полицията, откакто Боби Том се помнеше и чиято ливада някога бе косил, вдигна глава към него и му подаде телефона си.
— За теб е, Боби Том. Тери Джо е.
Той грабна телефона от ръката й.
— Тери Джо! Знаеш ли къде е Грейси?
— Точно в тази минута наема кола от Бъди, за да стигне до Сан Антонио. Тя не може да ме види — аз съм в задната стая, но каза на Бъди, че полетът й е рано следобед. Той ме накара да ти се обадя, макар че миналата нощ му се заклех, че докато съм жива, няма да ти проговоря. Никога не съм си представяла, че може да си такъв гадняр. Не само заради това, което стори на Грейси — тя носи слънчеви очила и зная, че е плакала — но би трябвало да видиш лицето на Бъди. Челюстта му е подута и е двойно по-голяма от преди и…
— Кажи на Бъди да не й дава кола под наем!
— Той е длъжен, иначе ще изгуби разрешителното си. Опита се да я спре, но ти я знаеш каква е. Струва ми се, че в момента й дава ключовете.
Боби Том изруга и прокара ръка през косата си. Потръпна, когато закачи дълбоката рана на слепоочието си.
— Обади се веднага на съдия Гейтс и го доведи тук. Кажи му…
— Няма време. Тя вече се качва в колата. Син понтиак. Тя е много внимателен шофьор, Би Ти. Лесно можеш да я настигнеш, ако тръгнеш веднага.
— Аз съм в затвора!
— Ами излез от там!
— Опитвам се! А междувременно ти ще трябва да я спреш.
— Твърде късно е. В момента потегля. Ще трябва да я настигнеш на шосето.
Боби Том тръшна телефона и се извърна към Роуз и Дел, които слушаха с неприкрит интерес.
— Грейси току-що е потеглила от сервиза на Бъди. На път е за Сан Антонио и аз трябва да я настигна, преди да излезе на магистралата.
— Какво, по дяволите, прави той извън килията? — Джимбо Такъри връхлетя през вратата с трохи от поничка върху предницата на ризата си, а мургавото му лице бе изкривено от гняв.
— Грейси напуска града — започна да обяснява Дел — и Боби Том трябва да я настигне, преди…
— Той е арестуван! — изрева Джимбо. — Веднага го заключи!
Дел се обърна неохотно към Боби Том.
— Извинявай, Би Ти, но се боя, че трябва да те заключа в килията.
Боби Том вдигна ръце. Заговори с нисък, предупредителен глас:
— Не се приближавай, Дел. Няма да се върна в онази килия, докато все още имам шанс да говоря с Грейси. Не искам да те удрям, но ще го направя, ако се наложи.
Дел изучава Боби Том няколко мига, после се извърна и хвърли кръвнишки поглед на Джимбо.
— Какво ще навреди, ако му дадеш час или два, за да се оправи с годеницата си, особено след като нарушаваш гражданските му права още от мига, в който го арестува?
Джимбо изви устни, а рунтавите му вежди се събраха на челото.
— Заключи го веднага, по дяволите, или си уволнен!
Никой Брейди не обичаше да го притискат и Дел не правеше изключение.
— Не можеш да ме уволниш. Лутър няма да ти позволи! Ако толкова много напираш да го видиш в килията, заключи си го сам!
Джимбо едва не получи удар. Изрева като разлютен звяр и се хвърли напред. Боби Том сграбчи един стол иззад близкото бюро и го захвърли през помещението. Столът удари Джимбо през коленете и той се просна върху теракотените плочки.
Арестантът изтича към вратата, преди полицейският началник да успее да се изправи.
— Трябва ми кола! — изкрещя Боби Том на Роуз, без да спира да тича.
Тя грабна ключовете от бюрото си и ги хвърли към него.
— Вземи колата на Джимбо. Тя е точно пред вратата.
Боби Том изтича навън и скочи в най-близкото возило — блестящата полицейска синьо-бяла кола. Гумите изсвириха, когато потегли от паркинга и се понесе към „Мейн Стрийт“. Бяха му нужни само няколко секунди, за да открие откъде се пускаха сирената и проблясващите червени светлини.
В полицейския участък Роуз Колинс грабна телефона си, за да разпространи новината, че Боби Том току-що е избягал от затвора.