— Притежавам отлично зрение. Мога да чета пътните знаци от невероятно голямо разстояние.
— Ловиш се за сламката, скъпа.
Тя се усмихна ентусиазирано.
— А чувал ли си удивителната история на Седма американска армия?
Той само я изгледа жалостиво.
Как можеше да го накара да промени решението си? От това, на което бе станала свидетел миналата нощ, тя остана с убеждението, че той се интересува само от две неща: футбол и секс. Познанията й за спорта бяха минимални, а колкото до секса…
Сърцето й едва не подскочи в гърлото, когато една опасна и много неморална идея изникна в мозъка й. Какво ще стане, ако в замяна му предложеше тялото си? Веднага се ужаси от себе си. Как можеше въобще да й хрумне подобно нещо? Нито една интелигентна, съвременна жена, която се възприема като феминистка, никога дори за миг не би и помислила… Самата идея… От всички други… Това определено беше следствие от тайния й грях, че си позволяваше прекалено много сексуални фантазии.
„Защо пък не?“, прошепна едно дяволче в нея. „За кого толкова се пазиш?“
„Той е развратник!“, напомни тя на похотливата част в себе си, която й бе толкова трудно да потиска. „Освен това той не би се заинтересовал от мен.“
„А как ще знаеш, ако не опиташ?“, продължи неуморно дяволчето. „Нали от години си мечтаеш за нещо подобно. Не си ли обеща, че в новия ти живот една от най-важните ти цели ще бъде да придобиеш сексуален опит?“
Мислите й неволно бяха обсебени от видението как Боби Том Дентън навежда голото си тяло над нейното. Кръвта й запулсира трескаво по вените й. Цялата й кожа настръхна. Сякаш усещаше силните му ръце да се плъзгат по бедрата й, да ги разтварят, да докосват…
— Нещо не е наред ли, госпожице Грейси? Струва ми се, че нещо почервеня. Като някой, на когото току-що са разказали мръсен виц.
— Явно сексът е единственото, за което мислиш! — кресна тя.
— Какво?
— Отказвам да спя с теб, само за да ми разрешиш да те придружа! — Ужасена от себе си, тя закри устата си с ръка. Какво бе направила?
Очите му блеснаха развеселени.
— Глупости.
Идеше й да умре. Как можа така да се изложи? Преглътна с усилие.
— Прости ми, ако съм си направила невярно заключение. Зная, че съм най-обикновена жена. Сигурна съм, че не би се заинтересувал сексуално от мен. — Лицето й стана още по-червено, когато осъзна, че с това само влошаваше още повече положението си. — Нито пък аз бих се заинтересувала — додаде забързано.
— Стига, Грейси, никоя жена не е обикновена.
— Много си любезен и аз го оценявам, но това не променя фактите.
— Сега вече привлече любопитството ми. Може да имаш право, че си обикновена и така нататък, но е трудно да се каже, след като се обличаш така. Нищо чудно под тези дрехи да се крие тяло на богиня.
— О, не — отрече тя с безцеремонна откровеност. — Мога да те уверя, че тялото ми е съвсем обикновено.
Крайчетата на устните му отново се повдигнаха.
— Не ме разбирай погрешно, но се доверявам повече на собствената си преценка, отколкото на твоята. Все пак съм нещо като познавач.
— Забелязах.
— Мисля, че снощи се изказах за краката ти.
Тя се изчерви и се напъна да измисли подходящ отговор, но опитът й във воденето на интимни разговори с отракани мъжкари бе толкова скромен, че се затрудни какво точно да каже.
— Ти също имаш много хубави крака.
— Ами, благодаря ти.
— И торсът ти е хубав.
Той се засмя шумно.
— По дяволите, госпожице Грейси, май днес ще те оставя да ми правиш компания, макар и само за да ме забавляваш.
— Наистина ли?
Той сви рамене.
— Защо не? И без това след раздялата ми с футбола се държа като луд.
Направо не можеше да повярва, че Боби Том е променил мнението си. Той се подсмихна, докато вадеше куфара й и помоли Бруно да върне колата й на агенцията за коли под наем. Веселото му настроение обаче помръкна, когато отново се настани зад волана. Изгледа я строго.
— Няма да останеш с мен през целия път до Тексас, така че още сега се откажи от тази мисъл. Обичам да пътувам сам.