Екипът на студиото „Уиндмил“ бе отседнал в хотел „Катълмен“ в Телароса. Веднага щом се свърза със своята работодателка, Грейси започна да й обяснява с какъв проблем се бе сблъскала.
— Опасявам се, че Боби Том настоява да пристигне в Телароса с колата си, а не със самолет.
— Убеди го да се откаже от това си намерение — отговори й Уилоу с характерния си властен, не търпящ възражения тон.
— Положих всички усилия, за да го разубедя, но за съжаление той въобще не ми обърна внимание. Вече сме на път. Току-що поехме на юг от Чикаго.
— Точно от това се опасявах. — Изтекоха няколко мъчителни за Грейси секунди, през които съвсем нагледно си представяше как елегантната й работодателка си играе с една от големите си обици, с които никога не се разделяше. — Той трябва да бъде тук в понеделник сутринта, в осем часа. Разбра ли?
Грейси погледна крадешком към Боби Том.
— Май няма да е толкова лесно.
— Точно заради това избрах теб, за да го доведеш. От теб се очаква да умееш да се справяш с трудни личности. Влагаме цяло състояние в този филм, Грейси, и не можем да си позволим никакво забавяне. Дори хора, които не са спортни запалянковци, познават Боби Том Дентън, така че ще получим голяма публичност, сключвайки договор с него за първия му филм.
— Разбирам.
— Но той непрекъснато ни се изплъзва. Отне ни месеци да го склоним за този договор и аз искам този филм да стане! Няма да позволя студиото ни да фалира, само защото ти не умееш да си вършиш работата.
Стомахът на Грейси се сви на топка, след като бе принудена да слуша още цели пет минути заплахите за това, което ще я сполети, ако не доведе Боби Том в Телароса в осем часа сутринта в понеделник.
Боби Том върна слушалката на мястото й.
— Май добре те подреди, а?
— Тя просто очаква от мен да върша работата, за която ме е наела.
— На някого в студиото „Уиндмил“ хрумвало ли му е, че да те изпратят при мен е все едно да изпратят агне на заколение?
— Не мисля така. Аз съм изключително компетентна.
Тя го чу да се хили дяволито, но смехът му скоро бе заглушен от музиката от радиото, което той отново усили.
Заслушана в буйните ритми на рокендрола, толкова различни от спокойната музика, с която бе свикнала в старческия дом „Сенчести поляни“, Грейси за миг изпита такава прекрасна наслада, че напрежението й спадна и тя едва не потръпна от удоволствие. Сетивата й бяха извънредно изострени. Чувстваше се омаяна от свежия аромат на афтършейва на Боби Том, докато пръстите й неволно галеха меките кожени седалки в колата, за която той й бе обяснил, че е възстановен модел на форд „Тъндърбърд“ от 1957. За да е всичко идеално, липсваха само розовите зарове, полюшващи се на огледалото за обратно виждане.
Тази нощ бе спала толкова малко, че главата й започна да клюма, но въпреки това не можеше да си позволи да затвори очите си за дълго. Макар Боби Том да й бе позволил да пътува с него, това не я заблуждаваше, че ще успее лесно да го убеди да остане с него до края на пътуването. Освен ако дълбоко не грешеше, той се готвеше да я зареже при първия удобен повод, което означаваше, че не биваше да го изпуска от поглед, каквото и да й струваше това.
Телефонът в колата пак зазвъня. Боби Том въздъхна, преди да натисне бутона на високоговорителя.
— Здрасти, Би Ти, обажда се Лутър Бейнс — обяви ведър глас. — По дяволите, момче, вече бях изгубил надежда, че ще те открия.
Болезнената гримаса, която се изписа по лицето на Боби Том, подсказа на Грейси, че на Боби Том му се щеше Лутър да не бе успял.
— Как сте, господин кмете?
— Свеж като репичка. Отслабнах с пет килограма, откакто се видяхме за последен път, Би Ти. По-лека бира и по-млади жени. Рецептата действа безотказно. Разбира се, не е нужно да го казваме на госпожа Бейнс.
— Не, сър, със сигурност няма да й го кажем.
— Бъди няма търпение да се видите.
— И аз много искам да го видя.
— А сега, Би Ти, да знаеш, че хората от организационния комитет за Хевънфеста започват малко да се изнервят. Очаквахме миналата седмица да дойдеш в Телароса, освен това трябва да сме сигурни, че ще доведеш всичките си приятели за голф турнира на знаменитостите в чест на Боби Том Дентън. Зная, че Хевънфестът е чак през октомври, но трябва още отсега да вдигнем шум. Сигурен съм, че ще е добре да изпишем няколко от тези известни имена по афишите. Свърза ли се вече с Майкъл Джордан и Джо Монтана?