Шиничи Хоши
Райският кът
— Уважаеми телевизионни зрители! Започва предаването, което цялото човечество отдавна очаква! Изпратената далече в Космоса телевизионна ракета най-после започва да се приближава към планетата Пар. И така, благодарение на електровълните, които достигат до нас, преминавайки огромно космическо разстояние, ние ще можем да ви представим събитията от доближаването до планетата Пар до кацането на повърхността й. — Гласът на говорителя се разнасяше по цялата телевизионна мрежа и звучеше във всеки дом. — Докато се извърши настройката на образа, ще помолим професора — директор на научноизследователския институт по астрономия, които беше така добър да приеме нашата покана и да дойде в студиото, да отговори на няколко въпроса.
На екрана се появи професорът, които държеше в ръцете си блестящ сребрист макет на телевизионната ракета.
Говорителят се обърна към професора:
— Броени минути ни делят от момента, когато ще имаме възможност да видим как изглежда планетата Пар. Изглежда, възможностите на телевизионната ракета са нещо изключително, така ли е?
— Струва ми се, че много отдавна, когато започнахме да пускаме телевизионни ракети, ние говорихме за техните възможности, а сега само ще добавя, че става дума за малка телевизионна ракета, на борда на която няма хора, а е монтирана камера за цветно изображение. Когато се готви полет на ракета с хора на борда, съоръженията и подготовката са много по-сложни, докато при безпилотните ракети благодарение на телевизионните устройства ние имаме възможност да погледнем във всяко кътче на неизвестната планета, и ако преценим, че си струва тази планета да бъде посетена от хора, едва тогава изпращаме ракети с хора на борда. Може да се каже, че телевизионните ракети са наши очи, които сме изпратили във Вселената… — обясни накратко професорът, като от време на време насочваше нещо по макета, които държеше в ръцете си. Говорителят леко кимаше с глава. — Настройката на изображението най-после е привършена. И така, започва прякото предаване!
Изображението прекъсна и веднага след това отново се появи. Разстилаше се безкрайно космическо пространство, пълно с тишина. В средата на екрана изплува бледосиньото изображение на планетата Пар, което ставаше все по-голямо и по-голямо.
— Вече е съвсем близко! — каза говорителят възторжено.
— Каквото и да видим на планетата, това е велик момент! — каза професорът, а в гласа му трептеше вълнение.
Говорителят, който започна да играе ролята на зрител, попита професора:
— В Космоса има толкова много планети. Защо при изстрелването на тази телевизионна ракета 6е избрана за нейна цел именно планетата Пар? Кажете, ако обичате, и нещо за това, какво очакват милионите хора от този полет?
— Планетата Пар по своето положение и по други показатели много прилича на Земята. Например температурата, съдържанието на кислород, наличието на вода и други не се отличават много от тези на нашата планета и ние смятаме, че ако отидем на планетата Пар, там няма да се живее лошо.
— Тоест защото е изключително многообещаваща в качеството си на бъдеща колония на Земята. Това ли имате предвид?
— Не изключвам планетата Пар да е по-хубава от Земята. Терминът „колония“ означава хора, останали без средства, да отидат на планетата Пар и там да работят. Аз смятам, че тази идея може да се разглежда в малко по-широк аспект, а планетата Пар да се използува като курортно място за избрани хора. Нима не звучи по добре?
— Вие искате да кажете, че планетата Пар може да бъде нещо като райски кът в Космоса?
— Ако това се окаже така, веднага ще излетят ракети с хора на борда.
— Да се надяваме, че така ще стане.
Телевизионната ракета вече съвсем се беше приближила до планетата Пар, чийто образ беше покрил почти целия екран.
— Това бялото там облаци ли са?
— Да, облаци са. А сега погледнете внимателно! Това синьото, дето се вижда под облаците, е море. Тази планета е богата на вода.
Телевизионната ракета се вряза в облаците и се насочи към сушата и по екрана пробягнаха някакви сенки като бели гребени на морски вълни.
— Изглежда, ракетата ще се приземи на морския бряг.
— Да, обаче на нея са прикрепени самоходни апарати, които се включват автоматично и ние ще имаме възможност да я разгледаме.
Пейзажът на планетата Пар скоро зае целия екран. В този момент обаче образът се загуби.
— Образът изчезна!
— Не се безпокойте! По време на приземяването се включват системите за меко кацане и затова за определен интервал предаването се прекъсва. След малко всичко ще се оправи и ние пай-после ще имаме възможност да видим как изглежда планетата отблизо!