Професорът се оказа прав. Не след дълго устройството отново регистрира приемане на сигналите от телевизионната ракета. Екранът обаче беше чисто бял, като че ли беше покрит с нещо.
— Какво ли става там?
— Това не бяхме предвидили — каза професорът. В гласа му прозвучаха тревожни нотки.
— Да не би при приземяването нещо да се е повредило?…
— Не, не мисля… Тези системи са изработени особено прецизно. Не може да е повреда.
— Тогава може би тук, на Земята, са лоши условията за приемане на сигнала? Сега ще изясним — съобщи говорителят и малко след това всички приемни устройства спешно бяха проверени. До студиото стигна следното съобщение:
— Приемните устройства на Земята действуват нормално!
— Не предполагах, че може да възникне такава ситуация!
— Да не би предавателят да работи на други вълни? — Не, изключено е. Погледнете, ако обичате, цифрите, които се показват сега в горния десен ъгъл на белия екран. Съдържанието на кислород на планетата Пар е малко по-високо в сравнение с това на Земята. Температурата е около двадесет градуса. Това е добре!
— Ще може да се живее на тази планета, ако един ден решим да отидем там.
— Там би се живяло прекрасно! Жалко само, че не можахме да видим как изглежда отблизо повърхността на Пар! — продължаваха да разговарят професорът и говорителят. Екранът все още беше чисто бял.
— Да, наистина жалко! Толкова усилия хвърлихме, докато осъществим полета на ракетата до планетата Пар!…
— Действително, като си помисли човек колко време ще мине, докато изпратим следващата ракета до планетата Пар! Наистина много жалко! Нищо не можеше да се направи. — Нищо не може да се направи! Поне още малко да беше се задържал образът на…
Изведнъж екранът угасна, като че ли някой изтри белия блясък, и се показа пейзажът на планетата Пар.
— А! Изглежда, нашите молби бяха чути! Повредата е отстранена!
— Да, сега вече е добре! Само че никога не съм предполагал, че планетата Пар може да изглежда така.
Не беше необходимо да чака обясненията на професора, защото това, което се виждаше на екрана, беше гледка, която надминаваше и най-богатото въображение. Пред тях се простираше до безкрая опустошена земя. Тук-там стърчаха самотно изсъхнали дървета. Внезапно нещо записка силно и често: „Пи-пи-пипи…“.
— А този звук какъв е?
— Това е сигналът на гайгер-мюлеровия брояч. Ужасно нещо, радиоактивните излъчвания са прекомерно силни!
— В такъв случай там хора изобщо не биха могли да живеят!
— Не само хора, но и никакво живо същество! Изключено е.
В това време на екрана се появи някакво същество, което се движеше.
— Гледайте! Излиза, че там все пак има живи същества!
Съществото се появи от лявата страна на екрана.
— Не ви ли прилича на човек?
— Как изглежда само! Сигурно добре си живее сред тези интензивни радиоактивни излъчвания! Само че като че ли видът му е малко измъчен.
Живото същество, което приличаше на човек, ходеше или по-скоро се мъчеше да движи тялото си, като постоянно залиташе и от време на време падаше. През това време образът му на екрана се увеличи.
— Какво ужасно лице! Кожата се свлича на струпеи!
— Страшна гледка! Като наблюдавам това, мога да направя заключението, че неотдавна на планетата е избухнала ядрена война. Предполагам, че това е правилната хипотеза.
От кожата на съществото изтичаше на капки някаква течност. От време на време храчеше кръв. Раменете му конвулсивно потръпваха.
— Жестока гледка! Сигурно са използували оръжие с бактерии, срещу които няма лекарства, или пък отровни газове. Съвсем не е планета, която хората трябва да посетят!
— Излезе, че това не е райското кътче на Вселената! — Сега виждате колко е добре, че не се налага ние самите да кацаме на такива планети! — Вижте! Това лава ли е?
След съществото, което едва се влачеше по екрана, пълзеше нещо яркочервено, което много приличаше на лава. Цифрите в десния ъгъл на екрана, които показваха температурата, с луда бързина започнаха да се увеличават.
— Да, така е. Вероятно вследствие на мощен подводен взрив е започнало разместване на пластовете на кората на планетата.
— Телевизионната ракета сигурно също ще бъде разрушена?
— Да, така е, но тъй като ние се убедихме окончателно, че планетата Пар не става за живеене, можем да считаме, че телевизионната ракета изпълни своята мисия блестящо. Това не трябва да ни отчайва. Ще продължаваме да изпращаме телевизионни ракети до други. планети и ще продължаваме да работим в тази насока, без да губим надежда…
Лавата беше покрила вече целия екран, гайгер-мюлеровият брояч пищеше лудо, докато накрая престанаха всякакви сигнали.