Живеем на тази малка планета, където прадедите ни съвсем неотдавна зяпаха небето, сякаш отгоре блестяха и премигваха хилядите очи на бога. С огън и дим даваха знаци за приближаването на врага. После дойдоха семафорите, а след тях телеграфните кабели. Сега и светкавичният телеграф е само една архаична музейна ценност. Днес всеки кубичен метър от атмосферата, страто- и йоносферата е наблюдаван и контролиран от човека и от изобретената от него, по-съвършена и от създателя си техника. Няма вече тайни в небето, няма опасност!
Гражданите на моята страна могат да спят спокойно!
2
А сега следва един неточно предаден, но същевременно точен разказ. По същество ще бъда точен, сигурен съм, но се изразявам уплетено, несигурно, като човек, който иска да опише разпадащ се облак или изплъзващ се от съзнанието му сън. Ние не познаваме, по-точно не бихме могли да познаваме нещата, които искам да разкажа, защото те принадлежат към един „освободен от понятията свят“. Трябва да превеждам от езика на мисленето без понятия, а това е много по-трудно, отколкото да се превеждат народни песни от бретонски на суахили. Това, което ще разкажа, ще бъде една поредица от аналогии, един символ на действителността, опростен като в приказките. Как бихте обяснили интегралното смятане на деца от детската градина: „Имало едно време безкрайно много и безкрайно мънички разлики. И тези безкрайно много и безкрайно мънички разлики имали по много, много делители. Един ден тези делители“… И тук става ясно, че аналогията е недостатъчно средство за изразяването на действителността. И все пак нека опитаме.
Животът на Венера се е зародил преди повече от двеста милиона земни години — т.е. венерианецът е двеста пъти по-стар от човека. На двете планети (Венера Земя) действуват в общи линии еднакви закони за развитието на материята. Естествено е венерианците да са достигнали по-висока степен на развитие от нас. Преди няколко милиона години те изчислили, че през средата на XXI век, след около седемдесет-осемдесет години (в наши, земни измерения) някои реакции на Слънцето (термоядрени или съвсем неизвестни на нас) ще причинят критични изменения на нашата планета, които ще се отразят гибелно върху живота на Земята. За известно време (за някой и друг милион години) органичният живот на планетата ни ще бъде невъзможен.
Венерианците започнали да търсят подходящо място за заселване на застрашените от гибел земляни. Те успели да създадат на Юпитер едно огромно пространство с подходящи за човешкия живот светлинни, атмосферни и гравитационни условия. По-късно открили три планети от Алфа Кентавър с лесно приспособими за живота на хората условия. Две от планетите били покрити с богата растителност, а третата била обитавана от разумни същества, достигнали по-висока степен на развитие от нас.
Експерименталните заселвания започнали приблизително по времето, когато човекът се опитвал да слезе от дървото, а преди около петстотин хиляди земни години (по времето на Homo pekingiesis) била изселена по-голямата част от земните жители. (При изселването венерианците използувани специални ракети. Те отдавна били преодолели светлинната скорост, а днес и най-обикновеният венерианец познава отлично антивремето.) Но ето, че навлизам в подробности, които ще придадат на разказа ми фантастичен характер. По-добре, скъпи читателю, да се върнем към приказката!
Неотдавна бил свикан Междупланетарен съвет (използувам земни понятия), който трябвало да реши какво да се предприеме и изобщо да се предприема ли нещо за спасяването на земляните. Ето как стоял въпросът: Може ли да се приеме човекът за разумно същество? Homo ли е човекът? Но проблемът съвсем не бил прост. От гледна точка на развитие на централната нервна система и формата на тялото някои маймуни на Венера са много по homo от човека. (Тъжно ми е да напиша това, читателю, но на съвета били изтъкнати и такива аргументи: музиката и поезията на венерианските делфини са много по-съвършени от нашите. По-развитите видове маймуни на Венера са много по-напреднали от нас в архитектурата, строителството, техниката, математиката, физиката, химията и астрономията. А в научните академии на пауните неотдавна били разработени използуваните в нашия оксфордски университет учебници по висша математика. Между планетарният съвет бил удивен от факта, че на Земята родствениците на маймуните се справят толкова зле с числата.) Но това са само подробности. Ако разсъждаваха така, венерианците не биха спасявали и собствените си делфини и маймуни в случай на беда. Всъщност, на Венера маймуните са високо ценени в производството и научноизследователската дейност, а делфините са направо незаменими в отглеждането на децата, естетическото възпитание и увеселенията. Венерианците гледат на тях като на домашни животни, по-точно считат ги за свои приятели, с които живеят в симбиоза, в сърдечни, дружески отношения, като зависят един от друг и взаимно си помагат.