Жителите на Венера — господари не само на своята планета, но и на споменатите три планети от Алфа Кентавър — притежават мощна централна нервна система и особени, непознати на нас сетивни органи. Телата и крайниците им обаче са много просто устроени, наподобяват донякъде пипалата на октопод. Във всеки случай в нашите очи те са точно толкова некрасиви, колкото ние в техните. Но това, разбира се, не могло да окаже влияние на съвета. Красив или не, господарят на Земята е същество, у което може да се подозира съществуването на разум. Основни оставали въпросите: Би ли могъл човекът да живее в симбиоза с високоразвити разумни същества? Би ли могло под тяхно влияние да се ускори еволюцията на човечеството? Съществува ли опасност човекът да наруши създадената биопсихологическа хармония в космоса? И най-вече: Адекватен ли е човекът с реда и хармонията в природата, или не?
Оформили се два основни възгледа. Според представителите на първия — венерианците трябвало да направят всичко възможно за спасението на човечеството. И без това богатият животински и растителен свят на Земята е осъден на унищожение. (Разбира се, не напълно. Само след няколко милиона години планетата ще бъде отново обитаема и ще има нефт, въглища и други природни богатства. Бъдещето на Земята ще бъде осигурено.) Но струва ли си и не е ли много рисковано да се спасява човекът, това същество с толкова оспорвана разумност?!
Много неприятен спомен, но само преди около десет хиляди години, по време на едно посещение на Земята, двама невнимателни венерианци били убити със снопи от земляните. А при едно съвсем скорошно посещение, само преди петстотин години, земляните първоначално се опитаха да ги нападнат, а след това се хвърлиха на земята, като вдигнаха невероятен шум с някакви допотопни музикални инструменти и се втурнаха в дивашки танц — посрещаха ги като богове, като небесно чудо. (И всичко това, защото венерианците бяха принудени да възпрат няколко нападащи ги земляни.) За да избягнат усложненията, в последно време венерианците не кацаха на Земята. Наблюденията се правеха от по-високите атмосферни слоеве и оттук те станаха свидетели на много особени, почти необясними неща:
Господарите на Земята опустошаваха всичко с някакви метални инструменти, бълващи азотни съединения. Те използуваха и примитивни въздушни транспортни средства. Не ги беше грижа, че се убиват един друг и изглеждаше, че — въпреки че звучи невероятно — може би точно това преследват?! Възможно е земляните да не живеят в единно общество! Разбира се, всичко това може да се оправи — стига да ги държат изкъсо. Били направени експерименти със земляни, преселени на други планети. Резултатите показваха, че човекът не е ярко изразено социално същество, но затова пък лесно се поддава на възпитание на базата на силата. Тогава той се проявява като страхливо и отблъскващо сервилно същество, но не е така вреден като например хищниците, които са принудени да нанасят вреди, за да съхранят живота си. Наистина, поради слабата си физика и главно поради недоразвитата си нервна система човекът много трудно се аклиматизира.
(По време на експеримента един от тях беше изпаднал в дълбока депресия и отказваше да се храни. Оказа се, че му липсва самка. Но нали му бяха доставили точно отговаряща на неговия ръст. Най-накрая загадката бе разгадана: Този човек не желаеше каква да е, а една точно определена самка! Всички земляни, подложени на експериментите, показваха такива или подобни психически наклонности. Но и в най-доброто си състояние те много трудно се спогаждаха помежду си!)
Главният аргумент, според който землянинът не може да се счита не само за разумно същество, но дори и за същество, което би могло да живее в симбиоза с разумни същества, бил следният: Земляните осъществяват контакт помежду си чрез звуци. Безкрайното множество от явления, а заедно с това и самият начин на мислене при тях се ограничава в няколко стотици хиляди понятия. На тези понятия отговарят няколко стотици хиляди акустични образувания и когато искат да обменят информация, земляните говорят! Тоест, те не са достигнали и това равнище на обмяна на душевно, мисловно и емоционално съдържание, на което се намира по-голямата част от животните. Излишно е да се споменава, че те не познават френоскопа — този изкуствен сетивен орган, чрез който венерианците разкриват пряко своите мисли, чувства, цялостното съдържание на разума и подсъзнанието си. Същото се отнася и за френографа, който трайно фиксира чувствата, мислите и подсъзнанието. (Разбира се, и самото обсъждане станало с френографи и затова продължило само няколко часа, а по време на изказванията изслушали и няколко стари френографни записи.)