Тридесет и един членове на съвета, представители на привържениците на човечеството, тръгнали на път към Земята, за да подготвят спасителните операции. Йоносферата те прекосили над океана. Стратосферата — над Висока Сиера. (Съобщавам това съвсем поверително на редакцията, като настоявам да не се публикува.)
Заедно с електроинженерите и аз взех участие в сглобяването на френографа, чиито части намерихме между останките на свалените чужди машини. Участвувах и в прослушването на записа. Трябва да поясня, че думите „запис“ и „прослушване“ са неточни. Френографът беше съоръжен с проста схема и сглобяването му стана много лесно. Целта беше явна — където и да попадне, всеки да може без особено трудности да го „прослуша“.
Продължават изследванията върху устройството и материалите, от които е създаден. Нашите учени са изправени пред такива проблеми, че както виждам, ще бъдат принудени да работят само за да не подронят авторитета си. Те нямат никаква представа за непознатия изкуствен материал, от който е направено съоръжението, нито пък за начина на записване на информацията. Установи се, че лентата на френографа е неподвижна, по нея няма никакви знаци, записът не е правен по електромагнитен път. Думата „прослушване“ не е точна. Когато закрепиха на главата ми сглобения по схемата обемист шлем, аз изпаднах в особено състояние, което мога да сравня само с хипнозата. Имах чувството, че за част от секундата по телепатичен път ми предават цялата информация на лентата. И все пак това не беше нито хипноза, нито пък моята фантазия, тъй като всеки, който сложеше шлема на главата си, възприемаше точно това, което и аз бях възприел. Разлика имаше само в начина на предаване на възприятието! Що се отнася до думите, всички бяхме безкрайно затруднени. Много странно: Докато шлемът беше на главите ни — съвсем точно възприемахме нещата, които впоследствие много трудно можехме да изкажем. Един от нас беше оставил празни места в протокола си, а друг направо беше написал: „В съзнанието си нямам думи за тия неща“. Повечето постъпиха като мен — търсихме подходящи „земни“ аналогии.
Слагам в кавички „земни“ аналогии.
Напълно споделям мнението на специално изпратения сътрудник на Министерството на съобщенията: „Изключена е възможността ракетата да е пристигнала от чужда планета. Цялата история не е нищо друго, освен нова маневра на противника. Психологическа военна операция. Изводът за нас е, че противникът ни е изпреварил в някои неща“.
Като достоен гражданин на своята родина, аз приемам тази констатация и приветствувам решението за незабавно увеличаване на военния бюджет. Врагът трябва да разбере, че на нас не ни минават такива номера!
(Предполагам, че следващият любопитен материал ще бъде подходящ за неделния брой.)
Примитивният, беден и наивен народ от долините на Висока Сиера е свикнал с постните ястия. Годишно на глава от населението се пада по кило и половина месо. Лесно е да си представите, че за тях то е празничен деликатес и ако много рядко им падне малко повече от него, те с години споменават този случай.
Както стана през тази великденска неделя. Навсякъде бях посрещан с ведрата поговорка: „Бедни сме, но живеем добре!“ И навсякъде ме канеха любезно на трапезата си.
Празникът е свято нещо, а може да се каже, че в къщите от долините и месото е нещо свято. Трябва да се отдаде необходимата почит при приготовлението му.
Ще споделя няколко „рецепти“ от кулинарния опит, който събрах в кухните им.
У семейство Мюлер сготвиха супа с кускус от карантии. Стана много вкусна и насищаща. Костите, кожата и останалата част от месото направиха на пача. Госпожа Мюлер беше болнава, пък и от седемте деца не й оставаше много време за кухнята. (Откровено казано, не притежаваше и особена фантазия.) Оплакваше се, че приготвянето на кускус и без това й било отнело много време. Беше доволна, че всички съдове в къщата бяха пълни догоре с пача. „Най-после можете да си натъпчете до насита бездънните стомаси“! — с тези мили думи госпожа Мюлер пожела приятен апетит на децата си, когато седнаха на празничната трапеза.
Съвсем друго беше у госпожа Дюран. Жаклин беше не само най-привлекателната между измършавелите жени от селото, но и една истинска малка вълшебница, която можеше от нищо да направи нещо.