Русанов й бе повярвал и губеше златно време в тази препълнена с пациенти и със спарен въздух мръсна стая, вместо да се свърже по телефона с Москва и да вземе самолета.
И съзнанието за извършваната и в момента грешка, за обидното забавяне, всичко това примесено с тъгата, която събуждаше в душата му подутината, така стисна душата на Павел Николаевич, че му стана непоносимо да слуша каквото и да било — непоносим му бе дори звънът на лъжиците по чиниите, както и железните легла, грубите одеяла, стените, лампите и хората. Струваше му се, че е попаднал в капан и до следващия ден е невъзможно да направи решителната крачка.
Дълбоко нещастен, той легна и покри с донесената от дома кърпа очите си, за да не вижда светлината и всичко, което го заобикаляше. За да пропъди мъчителните мисли, той се опита да си представи какво прави в този час семейството му. Юра вече пътува с влака. Това е неговата първа практическа инспекция. Много важно ще бъде да се покаже в най-добрата си светлина, но Юра не е напорист, непохватен е; само дано не се изложи. А Авиета сега е във ваканция в Москва. Нужно й е да се поразвлече, да посети театрите, а главното — трябва да подходи делово, да се огледа, може би и да потърси някои нужни връзки; нали е в пети курс, време е да се ориентира в живота. Тя ще бъде добра журналистка и затова, разбира се, й е нужно да се премести в Москва, защото тук няма да може да се реализира. Най-умната и талантливата в семейството е, няма достатъчен опит, но за сметка на това е много схватлива! Лаврик е малко безделник, не му се учи, но в спорта е направо талант; вече бе на състезание в Рига, където като възрастен прекара няколко дни в хотел. Умее и да шофира. Сега е в ДОСААФ [2], за да получи шофьорска книжка. За втория срок има две двойки и трябва да ги поправи. А Майчето сега навярно е вкъщи и свири на пианото (преди нея никой в семейството не е свирил на някакъв музикален инструмент). А в коридора на килима лежи Джулбарс. През последната година Павел Николаевич бе свикнал да го извежда всяка сутрин, тези разходки бяха полезни и за него. Сега Лаврик ще го замести. Синът му обича понякога да изплаши някой минувач с кучето, а след това да подхвърли: «Не се страхувайте, аз го държа!»
Но цялото сговорно и образцово семейство Русанови, привичният му живот и безупречното жилище само за няколко дни се отдалечиха от него и се оказаха от другата страна на живота. Членовете му живеят и ще живеят, каквото и да се случи с главата на семейството. Колкото и да се вълнуват сега, колкото и да се грижат и плачат, подутината издигна стена пред Павел Николаевич, зад която той остана сам.
Тъй като мислите за семейството не му помогнаха, Павел Николаевич реши да се прехвърли мислено в службата си, където се занимаваше с държавни въпроси. В събота трябваше да се открие сесия на Върховния съвет на СССР. В общи линии не се очакваше някакво изключително решение; вероятно щяха да приемат само бюджета. Когато днес той излезе от дома, за да дойде тук, по радиото предаваха директно доклада за тежката промишленост. Но тук, в стаята, няма дори радио, и в коридора няма, и таз хубава! Трябва поне да си осигури редовното получаване на «Правда». Днес се решава въпросът за тежката промишленост, а вчера бе прието постановление за увеличаване продукцията от животновъдството. Да! Икономическият живот се развива с бурни темпове и, разбира се, предстоят коренни преобразования на различните държавни и стопански организации.
Павел Николаевич се опита да си представи какви именно промени ще настъпят в републиката и областта. Тези реорганизации винаги е посрещал развълнувано като празник. За известно време те го отвличаха от делничната работа, работещите разговаряха за тях по телефона, срещаха се и обсъждаха възможностите. Но независимо в каква посока водеха, понякога и в противоположна, те никого и никога, в това число и Павел Николаевич, не понижаваха, а винаги повишаваха.
Но и с тези мисли той не можа да пропъди лошото си настроение. Усети пронизваща болка в шията си и подутината, безчувствена и глуха, се изпречи пред погледа му и скри целия свят. И отново всичко — и бюджетът, и тежката промишленост, и животновъдството, и реорганизациите — се оказа от другата страна, а зад стената — Павел Николаевич Русанов. Сам.
В стаята долетя приятно женско гласче. Макар днес нищо да не радваше Павел Николаевич, това гласче все пак галеше ухото.
— Температурката ще измерим! — прозвуча, сякаш някой обещаваше да раздаде бонбони.
Русанов махна кърпата от лицето си, опря се на лакът и сложи очилата си. Какво щастие! Това вече не бе унилата черна Мария, а съблазнително налята, спретната жена и не със стегнат кок, а с разпуснати златисти коси, върху които имаше снежнобяла касинка, каквато носят докторите.
2
Всесоюзное добровольное общество содействия армии, авиации и флоту СССР — Всесъюзна доброволна организация за съдействие на армията, авиацията и флота на бившия СССР. Б.пр.