Артър Кларк, Джентри Лий
Рама II
1.
Рама се завръща
Големият пулсов радар „Ескалибур“, захранван от атомна енергия, не се използваше повече от половин век. Той бе създаден като резултат от изключителните усилия на учени и проектанти в месеците, след като Рама пресече Слънчевата система. През 2132 година бе обявено, че е готов за експлоатация. За негова основна цел се посочваше надеждното предупреждаване на Земята за всякакви бъдещи посетители от чужд произход; други такива гиганти като самия Рама можеше да бъдат открити извън нашата галактика — и то години преди да могат да окажат каквото и да е влияние върху земното развитие.
Решението да се построи „Ескалибур“ бе взето още преди Рама да премине своя перихелий. След като първият извънземен посетител заобиколи Слънцето и се отправи обратно към звездите, армии от учени се впрегнаха да изследват резултатите от единствената експедиция, която бе успяла да се срещне с тайнствения нашественик.
Те обявиха, че Рама представлява един интелигентен робот, който не е показал абсолютно никакъв интерес към нашата Слънчева система и нейните обитатели. Официалните доклади изобщо не даваха каквото и да е обяснение за многобройните загадки, на които се бяха натъкнали изследователите. Въпреки това специалистите бяха сигурни, че са открили един основен принцип, следван от конструкторите на Рама, които и да бяха те: повечето от основните системи и подсистеми, открити вътре, имаха по още два дублиращи варианта. Това недвусмислено говореше, че чуждоземците строят всичко „по тройки“. И тъй като бе прието, че целият гигантски кораб представлява уред с неизвестна цел, изглеждаше много вероятно още два космически апарата, идентични на Рама, да последват първия си събрат.
Но въпреки това никакви непознати космически кораби не навлизаха в Слънчевата система през отвореното към звездите пространство. С напредването на времето хората от Земята се сблъскваха с по-належащи проблеми. Рамианите, или каквито и да бяха там, създателите на този сив, петдесеткилометров цилиндър, вече не занимаваха човечеството, след като това единствено посещение премина в учебниците по история. Нахлуването на неизвестния обект все още представляваше интерес за много учени, но повечето от представителите на човешкия род бяха принудени да обръщат внимание на проблеми от друго естество. Някъде до началото на четиридесетте години на XXII век светът се оказа скован от жестока икономическа криза. Не можеха да се отделят никакви средства за поддръжката на „Ескалибур“. Неколцината незначителни научни открития, извършени с негова помощ, изобщо не можеха да оправдаят средствата, необходими за гарантирането на безопасната му работа. Така че големият атомен пулсов радар бе спрян.
Пускането му в работа четиридесет и пет години по-късно отне точно тридесет и три месеца. Първоначалната причина за подновяване на експлоатацията му бе чисто научна. През изтеклите години радиометричната наука се бе развила и изнамерила нови методи за цифрова интерпретация, които в голяма степен бяха повишили стойността на наблюденията, извършени чрез „Ескалибур“. Когато генераторът отново започна да изследва дълбините на далечния Космос, почти никой на Земята не очакваше появяването на следващия Рама.
Първия път, когато светлата точка се появи върху цифровия операционен екран, дежурният на „Ескалибур“ дори не счете за нужно да информира по-нагоре. Той си помисли, че причината е в екрана и е предизвикана от някой лошо работещ процесор. Въпреки това, когато записът бе повторен на няколко пъти, той се заинтригува от обекта. Обади се на главния научен ръководител на „Ескалибур“ и онзи реши, че новият обект е комета с много дълга орбита. Минаха още няколко месеца, преди един студент от последните курсове да докаже, че сигналът принадлежи на гладко тяло с размери поне четиридесет километра в най-дългото си измерение.
В началото на 2197 година светът вече знаеше, че обектът, навлязъл в пределите на Слънчевата система от външния свят, представлява втори извънземен космически кораб. Международната космическа агенция (МКА) впрегна всичките си сили да организира и изпрати експедиция, която да пресрещне нашественика в орбитата на Венера някъде през февруари 2200 година. Човечеството отново погледна нагоре към звездите и сложните философски въпроси, повдигнати от посещението на първия Рама отново започнаха да се дискутират по всяко кътче на Земята. Колкото повече приближаваше новият гост, толкова по-ясно ставаше от хилядите измервателни уреди, насочени към него, че този непознат космически апарат поне на външен вид е съвсем идентичен с предшественика си. Рама се бе завърнал. На човешкия род предстоеше нова среща с неизвестното.