Имаше и едно съобщение с Приоритет 2, три минути дълго, от Карло Бианки. Франческа сви устни, набра кода върху клавиатурата на терминала и включи видеомонитора. На екрана се появи учтив италианец на средна възраст, облечен в скиорски костюм, седнал на канапе — зад него гореше камина. След като изчака камерата да направи панорама из гостната на новата му вила в Кортина д’Ампецо, синьор Бианки постави направо въпроса си. Защо Франческа отказва да се появи в реклама за лятната му колекция от спортни облекла? Неговата фирма й бе предложила баснословна сума и дори прекрои плана на рекламната си кампания, за да може да акцентира върху космическата тема. Моделите нямаше да се показват, докато не приключеше мисията на „Нютон“, така че тя да не наруши договорите си с МКА. Карло намекна, че са имали някакви противоречия преди време, но всичко е било толкова отдавна, че не си струва да му се обръща внимание. Той очакваше отговор до една седмица.
„Майната ти, Карло! — почти изрече на глас Франческа, сама изненадана от реакцията си.“ Имаше само няколко души на тоя свят, които можеха да я извадят от равновесие, и Карло Бианки за нещастие бе един от тях. Тя набра нов код на терминала, за да изпрати в Лондон съобщение на своя агент, Даръл Бауман:
— Здравей, Даръл. Тук е Франческа от Далас. Кажи на оная невестулка Бианки, че няма да му направя рекламата дори да ми предложи и десет милиона марки. А, между другото, тъй като научих, че напоследък основният им конкурент е Донатели, защо не откриеш техния рекламен директор, Габриела каква беше, срещнах я веднъж в Милано? Можеш да й кажеш, че ще съм щастлива да свърша нещо за тях, след като приключи проектът „Нютон“. През април или май. — Тя направи пауза. — Това май е всичко. Ще се върна в Рим утре вечерта. Поздрави Хийдър.
Най-дългото съобщение до Франческа бе от съпруга й Алберто — висок, посивял мъж и изтъкнат бизнесмен. Алберто управляваше италианския клон на „Шмид и Хагенест“, Немската информационна компания, която притежаваше между другото и една трета от необвързаните вестници и списания в Европа, както и водещите развлекателни телевизионни канали в Германия и Италия. Алберто седеше в кабинета в дома им, облечен в разкошен чер костюм и отпиваше от чашата си с бренди. Гласът му бе топъл и ласкав, но звучеше повече като баща, отколкото като съпруг. Той съобщи на Франческа, че интервюто й с адмирал Ото Хайлман е било излъчено по телевизията в цяла Европа, че както винаги се е забавлявал на коментарите и изводите й, но в крайна сметка Ото е излязъл като някакъв абсолютен егоцентрик. „Нищо чудно — замисли се Франческа, след като чу коментара на съпруга си. — Просто той наистина си е такъв. Но често ми е много полезен.“
Алберто й разказа нещо смешно за единия си син (Франческа имаше три заварени деца от него — и трите по-големи от самата нея), преди да й каже, че му липсва и чака с нетърпение да я види следващата вечер. „И на мен ми липсваш — мина й през ума, преди да отговори на съобщението му. — Толкова е удобно да се живее с теб! Едновременно ми даваш свобода и сигурност.“
Четири часа по-късно Франческа стоеше загърната на балкона на хотелската си стая, изложена на студения декемврийски въздух на Тексас, и пушеше цигара. На раменете й бе наметнат дебелият халат, който управата благосклонно предоставяше на всеки от своите клиенти. „Добре че поне тук не е като в Калифорния — рече си тя и дълбоко дръпна от цигарата, докато димът изпълни дробовете й. — Поне в Тексас някои от хотелите имат балкони за пушене. Ако им се удаде случай, тези фанатици от Западното крайбрежие със сигурност ще обявят пушенето за углавно престъпление.“
Доближи парапета, за да може по-добре да наблюдава един свръхзвуков самолет, който приближаваше пистата за кацане откъм запад. Тя си представи, че е вътре в салона, така както утре щеше да лети към Рим, а полетът на нейния самолет е започнал в Токио, всепризнатата икономическа столица на света преди Големия хаос. След като цялото стопанство на Япония бе разрушено от липсата на суровини през годините на мизерия в средата на века, сега страната процъфтяваше, тъй като човечеството отново се бе върнало към свободната търговия.