Франческа видя как самолетът се приземи и после вдигна поглед към небето, изпълнено със звезди. Смукна още веднъж от цигарата и проследи дима, който се разнесе в нощния въздух.
„Е, Франческа — помисли си тя, — вече настъпва времето на най-сериозното ти изпитание. Шансът да станеш безсмъртна? Най-малкото ще бъда запомнена задълго поне като една от екипажа на «Нютон»“. После си представи самата мисия и в ума й изникнаха някакви фантастични същества, които вероятно бяха построили двойката грамадни космически кораби и ги бяха изпратили да посетят Слънчевата система. Но мислите й отново скочиха обратно към настоящето и договорите, които днес следобеда бе сключила с Дейвид Браун, точно преди да напусне дома му.
„Това ни прави партньори, уважаеми мистър Браун. И слага край на първата част от плана ми. И ако не съм в ужасна грешка, днес видях как очичките ти блеснаха.“ Франческа небрежно бе целунала Дейвид, когато приключиха с обсъждането и подписването на договорите. За миг само усети как той се колебае дали да не отвърне на целувката й и то по доста по-многозначителен начин.
Италианката допуши цигарата си, смачка я в пепелника и влезе обратно в стаята си. В момента, в който отвори вратата, отвътре се чу нечие тежко дишане. Голямото легло бе разхвърляно, голият Реджи Уилсън се бе изтегнал напреки на него, а равномерното му похъркване нарушаваше тишината на апартамента. „Природата е била щедра към теб и добре те е надарила — хвърли му тя един критичен поглед — и за живот, и за любов. Но нито едното от тях не е спортно състезание, миличък. Щеше да си далеч по-интересен, ако притежаваше поне малко деликатност, а може би дори и финес.“
7.
Пъблик Рилейшънс
Самотният орел се рееше високо над блатата в ранната светлина на утрото. Той хвана едно течение, идващо от морето, и след това зави на север, покрай брега. Ниско под орела, там, където се виеше светлокафявата ивица на плажните пясъци, опасващи океана, започваше един огромен разпръснат комплекс от различни сгради, свързани с павирани пътища, които свързваха малките островчета, реките и заливите, накъсваха зеленината на равнините и блатата, а от другата страна се простираха мили навътре към хоризонта на запад. Преди седемдесет и пет години космическото летище „Кенеди“ бе едно от половин дузината подобни места на земята, където пътниците можеха да слязат от високоскоростните влакове и самолети и да се прехвърлят на совалка, която да ги отведе до някоя НЗО (Нискоземна орбитна) космическа станция. Големият хаос, обаче, бе превърнал летището в грозен призрак, който само напомняше за бивша слава. Неговите входове и междинни пътища стояха изоставени от години и единствените обитатели на израслата гъста трева бяха водните птици, алигаторите и неизменните насекоми на Централна Флорида.
През 60-те години на XXII век, след почти двайсетгодишна пълна атрофия, летището постепенно започна да дава признаци на съживяване. Отначало се използваше като обикновено летище, а после отново прерасна в многофункционален транспортен център, който обслужваше Атлантическото крайбрежие. Когато се възобновиха космическите полети през 70-те, съвсем естествено бе да се подновят и площадките за космическо излитане. До декември 2199 година повече от половината на космическия летищен комплекс бе подновена, за да обслужва постоянно нарастващия трафик между Земята и Космоса. Застанал на единия от прозорците на временния си кабинет, Валери Борзов наблюдаваше как великолепният орел грациозно се плъзга по вятъра, за да се прибере в гнездото си върху близкото високо дърво. Борзов обичаше птиците и тая любов се бе породила още по време на детството му, прекарано в Китай. Много често му се присънваше, че живее на планета, чиито небеса бяха почернели от всевъзможни крилати същества. Все още си спомняше как попита баща си дали е имало летящи биоти в първия Рама и горчивото разочарование след това.
Генерал Борзов чу силно бръмчене на мощен транспортьор и се обърна да погледне през западния прозорец. На пътя, пред изпитателния хангар, тъкмо се подаваше двигателният модул, който щеше да бъде използван и от двете превозни средства на експедицията „Нютон“. Модулът бе качен върху огромна многоверижна платформа. Поправеният модул, който бе изпратен обратно в тестовия хангар за подсистемни изпитания поради проблеми с йонния регулатор, този следобед щеше да бъде качен отново в товарен кораб и прекаран пак до хангара за сглобяване, разположен на космическата станция НЗО II, където щеше да бъде преоборудван в зависимост от последните изпитания на превозните средства. Всичко това щеше да бъде извършено до Коледа. И двата летателни апарата на експедицията в момента преминаваха на последни прегледи и изпитания на същата НЗО II. Досега всички тренировки на космонавтите бяха проведени на НЗО III и всичките с учебна дублираща техника. Екипажът щеше да използва истинската техника на НЗО II и то само седмица преди отлитането. От южната страна на сградата спря електрически автобус и от него се изсипаха неколцина пътници. Между тях имаше и русокоса жена с жълта блуза на черни ивици и черен копринен клин. Докато стигна до входа, генералът се любуваше на уж небрежната й грациозна походка и си спомни, че Франческа бе работила дълго време като модел и то много успешно, преди да се захване с журналистиката. Чудеше се какво ли ще е това, което тя иска от него, и защо настояваше да го види насаме преди медицинския брифинг, определен за тази сутрин.