Минута по-късно, той вече й отваряше вратата на кабинета си:
— Добро утро, синьора Сабатини.
— Защо все така официално, генерале? — разсмя се звучно тя. — И то дори сега, когато сме само двамата? Ти и двамата японци сте единствените от групата, които упорито отказват да ме наричат Франческа. — В тоя момент забеляза, че той се е взрял някак особено в нея. Тя плъзна поглед надолу по дрехите си, за да види дали нещо не й е в ред. — Какво има? — вдигна към него очи италианката след моментно колебание.
— Сигурно е блузата — сепна се Борзов. — За миг ми се стори, че си тигър, който се готви да скочи върху антилопа или газела. Може би остарявам или пък разсъдъкът ми започва да изневерява. — Той я покани с ръка да влезе вътре.
— И преди е имало мъже, които са ми казвали, че приличам на котка. Но на тигър — никога. — Франческа седна на стола до бюрото на генерала; на лицето й се появи закачлива усмивка и тя измяука. — Аз съм едно нещастно жълто котенце.
— А, тия съвсем не ми минават — ухили се Борзов. — Можем да използуваме доста думички да те опишем, но „нещастна“ изобщо не става. — Внезапно той придоби сериозно изражение. — И така, с какво мога да ти помогна? По телефона ми каза, че трябва да обсъдим нещо много важно, което изобщо не търпи отлагане.
Франческа извади няколко листа от папката си и му ги подаде:
— Това е програмата за отразяването на мисията в медиите. Едва вчера успях да я прегледам в детайли заедно с нашата информационна служба и световната телевизионна мрежа. Искам да ти обърна внимание, че от предвидените пространни интервюта с космонавтите само пет са завършени изцяло. Още четири са планирани през този месец. Но забележи, че когато добави новите тридневни тренировки, това автоматично зачерква времето за интервюта на Уейкфилд и Тургенева.
Тя спря за момент, за да се увери, че генералът я слуша.
— Все още можем да хванем Такагиши следващата събота, а О’Туул ще го снимам на Коледа в Бостън. Но сега и Ричард, и Ирина казват, че нямат никакво време за интервюта. Има и допълнителен проблем — нито ти, нито Никол изобщо сте планирани…
— Значи ти настояваше за среща в 7:30 сутринта, за да обсъждаме програмата за медиите? — прекъсна я Борзов, а гласът му недвусмислено издаваше неговото отношение към тоя вид дейност.
— Между другото — отвърна безгрижно Франческа, като пренебрегна явния укор в забележката му, — проверката на общественото мнение показва, че от всички членове на екипа ни, хората се интересуват най-много от теб, мен, Никол дьо Жарден и Дейвид Браун. Досега не съм успяла да те хвана за лично интервю, а мадам Дьо Жарден заявява, че „изобщо не възнамерява да дава такова нещо“. Всички телевизии се оплакват. Отразяването на експедицията преди тръгването се очертава да е съвсем непълно. Трябва да ми помогнеш.
Франческа погледна Борзов право в очите:
— Моля те да прекъснеш допълнителните тренировки, да определиш време, когато да те интервюирам, и да поговориш за мен с Никол.
Генералът се намръщи — предложението на Франческа го ядоса и обезпокои. Накани се да й каже, че даването на интервюта в средствата за масово осведомяване съвсем не е едно от важните неща, които го занимават. Но спря в последния момент. Може би жизненият опит при работата с хора, а и някакво предчувствие го накараха да се поколебае и да реши, че това, което е чул, все още не е всичко. Затова смени темата.