2.
Обучение и проби
Нелепото метално създание пълзеше покрай стената, примъквайки се към надвисналата козирка. Напомняше костелив броненосец, а съчлененото му, прилично на охлюв тяло, бе покрито с обвивка, която се гънеше и увиваше около електрониката, натъпкана в трите части, от които то се състоеше. На около два метра от стената кръжеше хеликоптер; от носа му стърчеше дълга гъвкава ръка, с щипци на края, която за съвсем малко изпусна да сключи нокти върху странното същество.
— По дяволите! — измърмори Янош Табори. — Това си е направо невъзможно с тоя хеликоптер, дето се люшка насам-натам. Дори и в идеални условия при пълно разтягане на ръката е много трудно да се извърши прецизна работа с тия клещи. — Той хвърли поглед към пилота. — И защо не може тази фантастична летяща машина да запази постоянна височина и положение?
— Приближи хеликоптера по-плътно до стената — нареди доктор Дейвид Браун.
Хиро Яманака обърна безизразното си лице към Браун и набра командата върху бутоните на арматурното табло. Екранът пред него запримига в червено и изписа: „МАЛКО РАЗСТОЯНИЕ, КОМАНДАТА Е НЕПРИЛОЖИМА!“ Яманака си замълча, а хеликоптерът продължи да виси на същото място във въздуха.
— Имаме още петдесет, а може и да са към седемдесет сантиметра между перките и стената — разсъждаваше Браун на глас. — Следващите две или три минути биотът ще бъде в безопасност под козирката. Нека преминем на ръчно управление и да го хванем. Давай! Този път не искам никакви грешки, Табори.
За момент Хиро Яманака неуверено се взря в лицето на оплешивяващия учен с очила, който седеше на мястото зад него. След това се обърна, набра друга команда на таблото и превключи големия черен лост наляво. Мониторът примигна отново: „РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ. ИЗКЛЮЧЕНА АВТОМАТИЧНА ЗАЩИТА.“ Яманака нерешително наклони хеликоптера по-близо до стената.
Инженер Табори бе готов. Напъха ръцете си в операторските ръкавици и изрепетира един-два пъти отваряне и затваряне на челюстите в края на подвижната ръка. Тя отново се разтегна и двата механични зъба пъргаво се затвориха около съчлененото тяло на охлюва и черупката му. Сензорите за обратна връзка потвърдиха на Табори през ръкавиците, че успешно е уловил жертвата.
— Спипах го! — извика той възбуден и продължи деликатния процес за примъкване на плячката в хеликоптера.
Един внезапен порив на вятъра отнесе въртолета вляво и автоматичната ръка изтрещя в стената. Табори усети как хватката му се отпусна.
— Изправи го! — закрещя, като се опитваше да прибере ръката. Докато Яманака се бореше да укроти люшкането на хеликоптера, без да иска наклони леко носа му надолу. Тримата мъже едновременно чуха болезненото стържене на металните перки и звука от трошенето им в бетонната стена.
Японският пилот моментално задейства бутона за защита и машината премина на автоматичен контрол. Само след част от секундата писна пронизителна сирена и екранът в кабината пламна в червено: „ОПАСНА ПОВРЕДА. ВЕРОЯТНОСТ ЗА КАТАСТРОФА. КАТАПУЛТИРАЙ ЕКИПАЖА!“ Яманака изобщо не се поколеба. В следващия момент той вече летеше извън кабината, а над него се разтваряше парашута му. Табори и Браун го последваха. В момента, в който унгарският инженер извади ръцете си от специалните ръкавици, челюстите в края на механичната ръка увиснаха и приличното на броненосец създание се изсипа от около стотина метра височина върху бетона, където се разби на хиляди малки парченца.
Останалият без пилот въртолет се завъртя и се насочи към земята. Въпреки всичките задействани, намиращи се в пълна изправност, автоматични контролни системи за осигуряване на кацането, повредената машина не можа да се приземи нормално. Подскочи няколко пъти на шейните си при удара в земята, а после се килна на една страна.
Недалече от мястото, където се приземи хеликоптерът, от един отворен асансьор скочи снажен военен, облечен в кафява униформа. Той току-що бе слязъл от контролния център на експедицията и явно бе възбуден, защото крачеше бързо към флаера, който го очакваше. Зад него подтичваше руса жена с гъвкаво тяло и униформа на Международната космическа академия, преметнала камера и останалото оборудване на видео оператор през двете си рамене. Военният бе генерал Валери Борзов, главен командир на проекта „Нютон“.