Руският генерал замълча, за да събере мислите си. Янош Табори понечи да запита нещо, но Борзов го прекъсна и отново се впусна в монолога си:
— Представянето ни като екип в последната част на тренировъчната програма е направо отвратително. Наистина някои от вас бяха чудесни — и вие знаете кои, но точно толкова от останалите действаха, като че ли нямат никакво понятие за какво се отнася тази мисия. Сигурен съм, че двама или трима дори не четат указанията от протоколните листинги преди започването на всяка тренировка. Знам, че понякога са скучни, но всички от екипажа се съгласиха, когато преди десет месеца ви бяха посочени задълженията да се учат процедурите, да се изпълняват протоколите и политиката на проекта. Дори и от онези, които нямат предварителен летателен опит.
Борзов се спря пред една от картите на стената: уголемен изглед на част от Ню Йорк вътре в първия Рама. Тази област с високи стройни сгради, напомнящи небостъргачите на Манхатън, всички скупчени на един остров в средата на цилиндрично море, бе частично картографирана по време на първата експедиция до небесния гост.
— След шест седмици ние ще се срещнем с неизвестен космически кораб, който вероятно ще съдържа подобен град и цялото човечество се надява на нас да го представим. Не знаем какво ще открием там. Колкото и да се подготвяме, може да се окаже недостатъчно. Затова планираните действия, които трябва да извършваме, се налага да бъдат до такава степен усъвършенствани и автоматизирани, че умовете ни да бъдат свободни да решават всевъзможните изненади, които възникват пред нас.
Командирът седна на председателското място на масата.
— Днешната тренировка си беше чист провал. Можеше съвсем лесно да загубим трима много ценни членове на екипажа, както и един от най-скъпите хеликоптери, които някога са били строени. Затова още веднъж искам да напомня на всички приоритетите на експедицията, така както бяха одобрени от Международната космическа агенция и Съвета на правителствата. Най-важният елемент е безопасността на екипажа. На второ място е анализирането или откриването на някаква заплаха, ако такава съществува, за човешкото население на планетата Земя. — Сега Борзов гледаше директно към Браун с предизвикателен поглед, но мъжът срещу него дори не мигна. — Само когато тези две условия са изпълнени и раманският кораб е преценен като безвреден, чак тогава залавянето на един или два от биотите ще излезе на преден план.
— Бих искал да напомня на генерал Борзов — звучният глас на Дейвид Браун почти застъпи последните думи на командира му, — че някои от нас не са съвсем уверени в сляпото прилагане последователността на приоритетите. Важността на биотите за научното общество не може да бъде надценявана. Както многократно съм изтъквал на срещи с космонавти, така и по различни случаи в масмедиите, ако Рама II се окаже идентичен с първия — което би означавало, че той изцяло игнорира нашето присъствие — а ние действаме толкова мудно, че не успеем да заловим дори един-единствен биот, преди да се наложи да напуснем извънземния кораб и да се върнем на нашата планета, това би означавало да пропуснем изключителен шанс за науката, само заради успокояване общия страх на световните политици.
Борзов понечи да отговори, но доктор Браун се изправи и го спря с властен жест:
— Не, не, изслушайте ме до края. Вие ме обвинихте в дълбока некомпетентност по повод днешното ми поведение по време на тренировката и аз имам правото да се защитя. — Той взе от купчината една компютърна разпечатка и я размаха пред лицето на Борзов: — Ето основните условия за днешната симулирана задача, така както са определени и изпратени от вашите инженери. Нека опресня паметта ви с някои от съществените моменти, ако сте ги забравили. „Обстановка: Условие 1 — Намираме се почти в самия край на мисията и вече със сигурност е установено, че Рама II е съвсем пасивен и не представлява никаква заплаха за Земята. Условие 2 — По време на експедицията спорадично са забелязани отделни биотични екземпляри, и то никога в групи.“
По израженията върху лицата на останалите си колеги Дейвид Браун усети, че началото на изложението му е минало успешно. Той пое дълбоко въздух и продължи: