— След като прочетох условията на обстановката, реших, че точно тази тренировка представлява последен шанс за залавянето на биот. По времето на самия тест си мислех какво би означавало, ако не успеем да донесем един или няколко екземпляра от тях на Земята. През цялата човешка история единственият истински потвърден контакт с извънземна цивилизация се е осъществил през 2130 година, когато нашите космонавти кацнаха на борда на Рама I.
И въпреки това, погледнато отстрани, ползата от тази среща е много по-малка, отколкото би трябвало да се очаква. Разбира се, ние разполагаме с купища отделни изследвания от първата експедиция, включително и информацията от детайлната дисекция на паяковия биот, направена от доктор Лаура Ърнст. Но космонавтите донесоха вкъщи един-единствен предмет, изработен от извънземната цивилизация — малко парче от някакъв вид биомеханично цвете, чиито физически характеристики вече необратимо се бяха променили, преди да може да бъде разгадана дори и една малка част от тайните му. В общи линии не си взехме никакъв сувенир от тази първа екскурзия. Ни пепелници, ни чаши за спомен, нито пък дори някой транзистор от апаратура, който да подскаже нещо за инженерите от Рама. Ето сега ни се предоставя втора възможност.
Доктор Браун вдигна поглед към сводестия таван над главата си. Гласът му прозвуча дълбоко и мощно:
— Ако имаме възможност по някакъв начин да открием и донесем обратно със себе си два или три различни биоти и след това успеем да анализираме тези същества, за да изследваме загадките им, то само тогава, без съмнение, експедицията ни ще бъде най-важният исторически факт от развитието на човечеството. Защото, за да разберем в дълбочина инженерната мисъл на рамианите, ние ще трябва в истинския смисъл на думата да установим първия контакт с тях.
Дори и генерал Борзов изглеждаше впечатлен. Както често се случваше, Дейвид Браун бе използувал красноречието си, за да превърне поражението в победа. Ако не пълна, то поне частична. Съветският генерал реши да смени тактиката:
— И все пак — успя Борзов да се вмъкне в паузата на Брауновата реторика. Интонациите в гласа му бяха значително смекчени. — Ние никога не бива да забравяме, че човешкият живот е заложен на карта по време на експедицията и че не трябва да правим нищо, с което да увеличаваме риска. — Той огледа останалите членове на екипажа около масата. — И аз, точно толкова, колкото всеки един от вас, искам да донесем биоти и други мостри при завръщането си от Рама — продължи той. — Но трябва да ви призная — това безгрижно предположение, че вторият кораб ще бъде точно копие на първия, дълбоко ме смущава. Какво е доказателството, което имаме от първата среща, че рамианите, или каквито и да са там, са добронамерени? Никакво. Може да стане опасно, ако се опитаме твърде рано да хванем биот.
— Няма никакъв начин да бъдем сигурни в каквото и да било, капитане — обади се Ричард Уейкфилд, който седеше между Борзов и Браун. — Дори и да се потвърди, че този кораб е абсолютно идентичен с първия, ние въпреки това не можем да знаем какво би се случило в мига, в който се опитаме да заловим биот. Нека предположим за момент, че доктор Браун е прав и двата космически кораба са просто изключително сложни роботи, проектирани преди милиони години от изчезнала вече цивилизация от противоположния край на галактиката. Как да предвидим какви защитни програми са закодирани в тези биоти при нападение над тях? Ами ако биотите са неделими части, по начин, по който ние дори не можем да предположим, от цялостното функциониране на кораба? Тогава ще бъде съвсем естествено, въпреки че са машини, да бъдат програмирани да се защитават. И съвсем разбираемо е, че ако нещо бъде изтълкувано като враждебен акт от наша страна, може да предизвика промени в цялостното поведение на кораба. Спомням си за един наш автоматичен кораб без екипаж на борда, който се разби в етановото море на Титан през 2012 година — той беше записал съвсем различна информация в зависимост от това, което…
— Чакай, чакай — прекъсна го Янош Табори с приятелска усмивка. — Мистериите на ранните изследвания на Слънчевата система от роботизирани кораби не са в дневния ред на днешното надгробно слово. — Той се обърна и погледна към Борзов в другия край на масата: — Капитане, рамото ме боли, стомахът ми е празен, а и преживяванията по време на днешната тренировка доста ме изтощиха. Целият тоя разговор е чудесен, но ако нямаме да си кажем нещо специално, ще бъде ли неудобно, ако предложа да свършим по-рано, за да имаме време да си подредим багажа?