Адмирал Хайлман се наведе напред:
— Космонавт Табори, генерал Борзов ръководи събиранията на екипажа. Той единствен може да определи…
Съветският командир махна с ръка към Хайлман:
— Няма нужда, Ото. Мисля, че Табори е прав. Днес бе доста напрегнато и като имаме предвид, че това е краят на седемнайсетдневна подготовка, мисля, че наистина е по-добре да водим разговора, когато сме отпочинали.
Борзов се изправи:
— Добре. Засега приключваме. Бързият транспорт за летището е веднага след вечеря. — Хората станаха и започнаха да събират нещата си от масата. — По време на почивката — продължи Борзов като заключение — искам всеки от вас да си помисли докъде е стигнал с графика. Остават ни само още две седмици тук, в учебния център, преди края на годината и Коледните празници. Веднага след това започваме активна предстартова подготовка. Следващият цикъл упражнения е последната ни възможност. Надявам се, всеки от вас да се върне напълно подготвен за оставащата работа — и още веднъж си позволявам да ви напомня за важността на експедицията ни.
4.
Големият хаос
Навлизането на космическия кораб Рама I в Слънчевата система в началото на 2130 година оказа значително влияние върху развитието на човешката история. Въпреки че не се забелязаха никакви очебийни промени във всекидневния живот, след завръщането на екипажа, воден от командира Нортън, ясното и недвусмислено доказателство, че съществува друга изключително по-напреднала цивилизация (или в крайна сметка поне е съществувала) някъде във Вселената, доведе до преосмисляне мястото на Homo sapiens в цялостната схема на Космоса. Сега вече бе ясно като бял ден, че някакви други химически елементи и съединения, несъмнено също резултат на Големия взрив, са се сдобили със съзнание на някое друго място и по някое друго време. Кои бяха тези рамиани? Защо бяха построили такъв гигантски, безумно сложен космически кораб и го бяха изпратили на екскурзия по нашия край? Едновременно и в частните, и в официалните разговори, рамианите бяха неизменно тема номер едно, месеци наред.
Някъде около година човечеството, къде повече, къде по-малко, търпеливо чакаше нов знак за присъствието на рамианите. Прецизни изследвания с мощни телескопи бяха извършени по всички дължини на вълните, за да се открие допълнителна информация, свързана с отпътувалия пришелец. Небето обаче бе спокойно. Рамианите си бяха заминали така тихо и необяснимо, както и бяха дошли.
След като „Ескалибур“ заработи и щателното претърсване на небето не донесе нищо ново, бе забелязана значителна промяна в обществото по отношение на първия контакт с Рама. За една нощ срещата се бе превърнала в история, събитие, което се бе случило и сега бе приключено.
Тенденцията, прокарана от вестниците и списанията, които започваха всяка своя статия с фрази като: „Когато рамианите се завърнат…“ се промени на: „Ако някога се състои нова среща със съществата, построили огромния космически кораб, открит през 2130 година…“ Това, което бе схващано като неотменна заплаха, запазено право върху бъдещето на човечеството, бързо се превърна в любопитен исторически факт. Вече не беше толкова модерно да се борави с фатални изрази като „завръщането на рамианите“ или „съдбата на човешката раса във Вселена, обитавана от интелигентни същества.“ Човечеството си отдъхна, поне за момента. След това изпадна в такъв пристъп на нарцисизъм, че в сравнение с него всички по-раншни исторически периоди на самовлюбеност, направо бледнееха.
Твърде лесно бе да се разбере надигането на вълната от безочливо самодоволство в световен мащаб. Като резултат от срещата с Рама имаше някаква основна промяна в човешката психика. Преди този контакт, Земята бе смятана от хората за единствения случай на развита цивилизация. Идеята, че земната раса като група може да контролира съдбата си в бъдещето, бе важна отправна точка в почти всички философски теории. Това, че рамианите съществуваха (или бяха съществували, без значение какво е граматичното време, философската логика достигаше до един и същ извод), променяше всичко. Човечеството не беше единствено, а и вероятно не представляваше нищо уникално. Просто бе въпрос на време преобладаващата идея за хомоцентрична структура на Космоса да се разбие от присъствието на другите. Следователно много лесно можеше да се направи изводът защо начинът на живот на повечето човешки същества внезапно направи завой към лесните удоволствия, буквално наподобявайки нещата от преди петстотин години, когато, в подобна ситуация, Робърт Херик бе призовал в едно свое стихотворение всички девственици да изживеят по най-добрия начин отминаващите дни. То започваше по следния начин: