През първите две години след срещата се появи глобален и много подозрителен бум на потреблението, придружен с нарастваща алчност. Дива страст към купуване на всичко, създавано от обществото, се насложи върху слаба икономическа инфраструктура, балансирана по отношение на негативните тенденции в началото на 2130 година, когато първият рамиански космически кораб навлезе във вътрешността на Слънчевата система. Мержелеещата се рецесия бе отложена през 2130 и 2131 чрез съвместните усилия на правителствата и финансовите институции, въпреки че фундаменталната икономическа немощ никога не бе публично призната. При подновената страст към купуването в началото на 2132 година, светът прескочи направо в един период на бърз растеж. Производствените мощности се разшириха, фондовите борси експлодираха и потребителското доверие и цялостната заетост на работната ръка достигнаха най-високите си стойности. Възцари се безпрецедентен до този момент просперитет и като краен резултат бе постигнато едно бързо, но съвсем съществено повишаване на жизнения стандарт на почти цялото население на Земята.
Към края на 2133 година, обаче, някои от най-опитните изследователи на нашата история съвсем ясно прозряха, че „Рамианският бум“ води човечеството към катастрофа. Мрачни предупреждения за надвисналата икономическа криза започнаха да се дочуват тук и там между еуфоричните крясъци на милионите, които напоследък се бяха изкачили на по-горно стъпало в средната и висша класи. Предложенията да се балансират бюджетите и лимитират кредитите на всички нива от икономиката, бяха пренебрегнати. Вместо това се положиха последователни усилия да се посрещнат по един или друг начин огромните покупателни способности, заложени в ръцете на населението, което забрави думата „чакай“, да не говорим пък за „не“.
Световната фондова борса започна да пращи през януари 2134 като предупреждение за предстоящия крах. Но на повечето човешки същества, разпръснати по цялата Земя и колониите в Слънчевата система, дори мисълта за подобно нещо не можеше да се побере в главите. В крайна сметка, световната икономика бе имала положително развитие за около девет години, а последните две дори представляваха връх, ненадминат от два века насам. Световните лидери претендираха, че най-накрая са открили механизма, който наистина може да възпира низходящите тенденции в капиталистическото развитие на обществото. И хората им вярваха — но само до началото на май 2134 година.
През първите три месеца на годината световните фондови борсови пазари започнаха да спадат — отначало бавно, а след това на значителни скокове. Много хора, които споделяха суеверието на общественото мнение спрямо космическите гости, преобладаващо в последните двайсет века, свързаха трудностите на борсите със завръщането на Халеевата комета. Появяването й през март се оказа далеч по-ярко, отколкото някой бе очаквал. Седмици наред учените от целия свят се състезаваха в предположенията си за обяснението защо тоя път кометата е по-бляскава от предвиденото. След като профуча през перихелия в края на март и започна да се наблюдава с просто око в средата на април, огромната й опашка запълни почти цялото вечерно небе.
За разлика от небесните, земните проблеми изцяло бяха посветени на приближаващата световна икономическа криза. На 1-ви май 2134 година три от най-големите международни банки обявиха неплатежоспособност поради лоши кредити. Два дни по-късно паниката завладя света. Повече от един милиард домашни компютърни терминала, свързани с международните финансови пазари, бяха включени, за да връщат обезценените акции и съкровищни бонове. Комуникационното натоварване на Глобалната Мрежова Система (ГМС) изведнъж се оказа огромно. Уредите за пренасяне на данни по ГМС бяха натоварени много над възможностите им и проектираните мощности. Цифровите блокировки на апаратурата започнаха да бавят преноса на данни отначало с минути, а после с часове, което даде допълнителен тласък на паниката.
До края на седмицата станаха ясни две неща — това, че цените на акциите на фондовите борси са паднали наполовина и много индивидуални, големи и малки инвеститори, които са използвали кредитните си лимити, в момента се бяха оказали буквално без пукнат грош. Дублиращите цифрови бази, които следяха личните банкови сметки и автоматично превеждаха пари за изравняване на взиманията по тях, бяха включили алармените сигнали в почти двайсет процента от домовете по целия свят.