В душите си с лика на Рама
и с гняв велик нахлуват двама в града. Откъртват от палата
кубета в бисер и позлата и правят ги на пух и прах.
Самият цар изпитва страх, а пък жените — те горките
безумно удрят се в гърдите и викат: „Идат две маймуни,
светът събаря се върху ни!“ От стряха скачайки на стряха,
на Рама силата възпяха. След туй от златни колонади
колона всеки си извади и с нея гневно взе да буха
врага до гибел и разруха. Обезумялата войска
с ръце громяха и с крака, крещейки: „Равън не прослави
божествения Рама. На ви сега заслужена награда,
и с лихва, както ви се пада!“
Доха
Залавяйки отделни людоеди,
един о друг ги блъсваха двамина
така, че им отхвръкнаха главите
при Равън като съдове от глина.
Чопай
А хванеха ли някой главен
водач, той биваше отправян по въздуха в самия стан
на Рама, дето Вибхишан изреждаше им имената,
а Рама — дом на добрината — изпращаше във рая всеки
и не за малко, а навеки. Мечтал би само всеки йога,
душата си отдал на бога и праведно живял, да има
такваз съдба недостижима. В ума си Рама тъй си каза:
„Врагът почита ме с омраза, та заслужава той за тая
достойна почит място в рая.“ Не зная в цялата вселена
душа такава извисена? И ако още по всемира
противник неин се намира, умът му е заспал в заблуди
и няма той да се събуди.
ПЕСЕН ШЕСТА
Демоните прибягват към магия. Рама разпръсва мрака с огнена стрела.
Чопай
Узнал, че Хануман с Ангад
са влезли в демонския град, зарадван Рама ги сравни
със две огромни планини, които скачат в океана
сред стълбове вода и пяна.
Доха
Когато слънцето се скри на запад и крепостта потъна в тъмна нощ,
с един отскок двамината герои
се озоваха пак при своя вожд.
Чопай
В нозете-лотоси на Рама
склониха се смирено двама. А той погледна ги с любезна
усмивка тъй, че в миг изчезна умората им и за нови
победи бяха те готови. Подир двамината юнака
поеха всички към бивака —
за отдих да поспят след боя.
Но демоните сякаш тоя момент очаквали, добили
от тъмнотата тъмни сили, след тях се втурнаха крещящи:
„Ура за Равън! Дръжте! Яжте меса маймунски, кости мечи!
Уплашиха се, бягат вече!“ Великата свещена рат,
съзряла лошия обрат, повърна се и пак начена
борбата, гръмко озвучена от викове на командири,
от звек на саби и секири. Телата демонски са с цвят
на тъмна нощ, на черен ад. Маймуните са многоцветни —
из битката току просветне обагрен гръб, корем, глава
и пак изчезне след това. Войските храбри са и двете.
По времето на дъждовете два облака във небесата
преплитат тъй снага космата.
Но Акампан и Атикай —
зловещи демони — накрай послужиха си със магия,
та стана тъмна тъмнотия. Не виждаше се вече кой
е неприятел, кой е свой. Трещяха падащи скали.
Ечаха викове: „Коли, режи, дери, убивай, дръж!“
От кърви сипеше се дъжд.
Доха
От десетте посоки в мрак увити,
маймуните взаимно се зовяха,
но не към битка, както бе доскоро, а викаха се вече от уплаха.
Чопай
Но Рама сети се, че тия
нещастия са от магия. На Хануман и на Ангад
разкри го той и те от яд подобно слонове вбесени
се втурнаха назад, решени макар и в непрогледен мрак
до крак да смажат своя враг, А Рама взе с усмивка блага
могъщия си лък веднага, изстреля огнена стрела
и мигом мракът просветля. Познанието тъй надвива
съмненията и щастлива душата ни се просветлява.
Маймунската войска тогава духа си върна и подбра
назад врага си с вик „ура“, забравила сега умора.
Ангад и Хануман простора раздираха с победен зов:
„Напред, маймуни, в бой суров!“ Достатъчно бе да ги чуят
ракшасите, за да си плюят
от страх веднага на петите.
Стъписаха се те, разбити — оттука мечка ги захапе,
оттам маймуна с ловки лапи ги хваща и върху земята
ги тръшва или пък ги мята далеч навътре из морето
сред пенести вълни, където
изчезват в някой страховит
корем на змия или кит.
Доха
Остатъци, случайно оцелели
от вражеската армия разбита, под ревове на мечки и маймуни
зад крепостта подириха защита.
Чопай
На Рама четирте отряда
усетиха, че в миг отпада от тях голямата умора,
щом стопли ги на Рама взора.
ПЕСЕН СЕДМА
Двубой между Лакшман и Меганад.
Лакшман пада повален без признаци на живот.