Чопай
Десетоглавият повика
съветниците си: „Велика погибел, братя, ни връхлита.
Наполовина е разбита войската ни. Сега кажете
с какво да срещнем враговете.“ И Маляван — на Равън тъста, —
чиято мисъл бе чевръста, макар и в старческа глава,
премъдри каза му слова: „Откак доведе тука Сита,
поличби лоши до пресита връхлитат ни. И тях доведе.
Възпява се в самите веди божественият Рама, сине,
а и в пураните. Ще гине войската ти и още как,
щом станал си на Рама враг.
Доха
С велики демони се той пребори
и повали ги като по-велик. Не е човек, а бог е Рама, който
превъплътил се е в човешки лик.
Пожар е за леса от зли постъпки,
на всички знания е той обител.
И Шива с Брама му слугуват. Кой ли борба да води с Рама би опитал?
Чопай
Върни му ти обратно Сита.
Почитай го, ще те почита!“ За Равън бяха зли стрели
тез думи и че го боли, не скри, а се развика: „Старче,
млъкни и махай се. Макар че си стар, заслужено за тия
слова врата ти ще извия. Лицето си самин зачерни,
варди го тук да се не мерне!“ Старикът бавно се оттегли,
прониквайки в бедата: „Негли самият Рама вече иска
смъртта на Равън. Тя е близка.“ Тогава рипна, зъл от яд,
синът на Равън — Меганад: „Ще дам добър урок аз утре
на рижите маймунски мутри. Сега не ще се хваля. Само
веднъж да съмне.“ И баща му на царските си колене
положи го, едва ли не от думите му хванал вяра,
че утрото ще му докара победа над врага и слава.
От изток взе да зазорява и слънцето огря табуни
неизчислими от маймуни пред градските врати. В халка
градът бе стегнат от войска. Като внезапна буря лете
вълна от страх и смут измете народ от къщи и палати —
на бойниците ги запрати.
Забравили страха си, зли,
оттам захвърляха скали, дървета, брадви, боздугани —
честта си всеки вече брани.
Чанд
Планински върхове изсипват се отгоре
и дъжд от обли боздугани е зашибал
с гърмовен грохот по гърбините маймунски като в деня на общата световна гибел.
Едни върху стената с демони се вчепкват, а други връщат им обратно канарите
и начаса ракшасите сами умират,
от собствените камъни на пепел стрити.
Доха
И Меганад, узнал, че вража сила
отвсякъде града е връхлетяла,
преграждайки й пътя, вик нададе
и спусна се насреща й от вала.
Чопай
„Къде е царят на Кошала
и брат му, славени от цяла вселена като най-добри
стрелци? Сугрива где се скри? Ангад къде е и Двивид?
И другите от тоя вид смелчаци като Нал и Нил?
И Хануман ли се е скрил — нали бе силен той и смел,
на всяка земна мощ предел? Но най ми трябва Вибхишан,
изменникът — на вража сган продал отечество и братя —
на оня свят да го изпратя.“
Издумал яростно това,
стрела постави. Тетива опъна толкова надире,
че зад ухото му изсвири. И почна бързо да изпраща
стрела подир стрела свистяща. Прилича всякоя стрела
на змия, само че с крила. Маймуни падат покосени —
не може никой да засени гръдта си от самите тях
и от пронизващия страх. Не мислят вече за победа,
а всеки гледа пред съседа да може да избяга първи,
и то през трупове и кърви.
Доха
Пронизваше с по десет остриета
противниците си тоз силен мъж и страшно лъвският му вик ечеше
по бойното поле нашир и длъж.
Чопай
Синът на Вятъра когато
видя, че войнството космато отстъпва в пълен безпорядък,
с подскок дори за него рядък скала из корена изтръгна
и зъл като смъртта той тръгна връз Меганад да я стовари.
Но оня мигом го превари, в небето литна, а на пита
двуколката му бе разбита ведно с конете и коларя.
Синът на Вятъра повтаря зова за бой, но Меганад
страхливо дърпа се назад. Вместо към него, той отиде
при Рама, сипейки обиди,
Стрели и боздугани разни.
Но Рама, без да се раздразни, трошеше ги, и то без труд.
От гняв обхванат като луд, задето е безсилен с тия
оръжия, реши с магия да смае Рама. О, заблуда.
Врагът на змиите Гаруда нима страхува се от змия
или пък Рама от магия?
Доха
Магиите на Брама и на Шива
подвластни са на Рама, тъй че как с магията си демон ще го плаши, освен ако не бъде той глупак?
Чопай
Отгоре пламнала жарава
изсипва или я сменява с потоп от струя многоводна,
пробил самата преизподня. И демони, и демоници
крещят свирепи, страшнолици
сред диви бесовски игри:
„Коли! Мушни! Хапи! Удри!“
И дъжд от кости. И порой
от кърви руква и от гной, примесен с град от камънак.
По пладне той извиква мрак и в миг стъмява се така,