Доха
Така се разгневи при думите му царят, че от уплаха каза си Калнеми:
„Да бях убит от хората на Рама,
а не злодей живота ми да вземе!“
Чопай
Калнеми своя цар послуша
и сред пустинен край, от суша измъчван, езеро направи.
Край него сенчести дъбрави с монашеска обител — кът
за пътник, уморен от път. Вълшебникът с един замах
от демон стана на монах и там застана за измама
на вестоносеца на Рама. Обител свята и красива
съгледал, в нея се отбива Синът на Вятъра. Почита
с поклон светеца и го пита: „Ще мога ли да си почина?“
Монахът почва без причина за Рама най-похвални речи:
„Макар оттук да е далече борбата, виждам я и зная,
че Рама ще й сложи края, забил победното си знаме.
Познанието, братко, нам е достъпно свише — божи люде
сме ние, чужди на заблуди.“
Към госта жаден без покана,
поднася пълната си кана.
Отвръща Хануман: „Не може
такава кана уталожи
голямата ми жажда.“ — „Беж
във езерото. После свеж
ела, за да те посветя
в познанието за света.“
Чопай
Политайки в небето, рече
девойката: „От мене свлече проклятие и за отплата
узнай, че не в обител свята те кани тоя твой хазяин,
а в клопката на демон таен.“ Синът на Вятъра веднага
обратно върна се при мага и каза му: „Е, старче святи,
урока после, първо на ти заплатата.“ И с хватка бърза
главата на монаха върза с опашката си като в клуп.
Преди да стане мъртъв труп, възвърна прежния си лик
Калнеми и умря със вик: „На Рама слава, слава, слава!“
Смили се Хануман тогава. Оная планина намери,
но где ли там ще се катери да търси някакво си биле.
Напрегна всичките си сили, изтръгна планината китна
и в нощното небе политна. Съзря го над Айодхя брата
на Рама, храбрият Бхарата.
Доха
Бхарата рече си, че страшен демон
задава се града му да напада.
Лъка си опна до ухото. Прати
стрела в чернеещата се грамада.
Доха
Едва докосна Хануман водата,
чудовище го стисна в мъртва хватка. Уби го той и мигом се превърна
чудовището в хубавица рядка.
Чопай
Героят мъртъв полетя,
но жива бе му мисълта
за Рама. Сключените устни,
преди дъхът да ги напусне,
възкликнаха: „О Рама, Рама!“
Към него с бързина голяма, дочул такива думи мили,
Бхарата бясно се засили. Притисна го в прегръдки луди
напразно, за да го събуди. Изгубил всякаква надежда,
заплака братът, занарежда: „Съдбата някога лиши ме
от Рама и неутешими страдания ми праща пак.
Ако владетеля всеблаг почитам с тяло, дух и слово,
и той обича ме, отново маймуната да стане здрава!
О Рама, чакаме избава!“ И тя извика, оздравяла:
„Ура за царя на Кошала!“
Соратха
Прегърнаха се воините двама.
Бхарата плачеше щастлив, додето си мислеше за божеството Рама,
живеещо на всекиго в сърцето.
Чопай
Съвзе се скоро и запита
Бхарата: „Как са Рама, Сита и малкият ни брат Лакшман?“
Изслуша всичко, обладан от мъка той, и завъздиша:
„Наказан съм от воля висша — защо живея, като няма
от мене полза брат ми Рама?“ Разбрал, че времето не чака
и трябва да се ползва всяка минута, каза му Бхарата:
„Не стигнеш ли преди зората при Рама, делото пропада.
Седни с планинската грамада
на таз стрела. Ще я запратя
завчас при двамата ми братя.“ Синът на Вятъра тогава
от гордост взе да се съмнява дали Бхаратова стрела
с такава тежест би могла да литне. И на колене
реши се да се закълне:
Доха
„Като стрела, о брате, ще политна самият аз натам неудържимо,
в гръдта си носейки лика на Рама.“
И тръгна, щом Бхарата разреши му.
Понесъл дивните нозе на Рама
в душата си с любов благоговейна
и мишците могъщи на Бхарата,
над облаците Хануман се рейна.
Чопай
А в Ланка Рама от тъга
превил над брата си снага, мълвеше скръбен и покъртен,
каквото дума всеки смъртен: „Среднощ преваля, а го няма
спасението…“ И с голяма любов в прегръдката си яка
го вдигна Рама и заплака: „О брате мой и брат по орис,
не искаше да виждаш горест по моето лице, а ето
че сам препълни ми сърцето със нея. Братко, зарад мен
живя в изгнание, лишен от майка и баща. Защо?
Нали от обич беше то? Къде сега се дяна тая
предишна обич, та ридая
и ти ме слушаш, но лежиш,
не ставаш да ме утешиш. О, ако знаех аз, че злата
съдба ще ми отнеме брата, в гората нямаше да ида
в изгнание, макар обида да бих нанесъл на баща ни.
Човек без дом ако остане, дори без син и без съпруга,
съпруга ще намери друга и втори син ще си роди,