и втори дом ще съгради, но втори брат не ще си найде.
Затуй вдигни се, братко. Хайде!
Каквато птица би била
Гаруда, брате, без крила или пък слонът без хобот,
такъв очаква ме живот след твойта смърт, ако съдбата
от глупост продължи да смята, че трябва да прекарам още
по-черни дни и черни нощи.
В Айодхя как ще се завърна
без теб. С какви очи ще зърна народа в родния ни град
и как ще кажа, че без брат останах заради жена
за смях на вечни времена. Макар и загуба, жената
нима е загуба пред брата?
Ще легне и връз теб позора.
Кажи, какво ще отговоря на майка ти, когато, брате,
на времето при мен те прати и от ръцете си дори
в ръцете ми те повери?
На майчиния дъх опора
бе ти. Какво ще отговоря на питащите й очи?
Стани ме, братко, научи.“
Тоз, който другите от скърби
избавя, сам от скръб се сгърби.
Бог Шива каза на Парвати:
„На Рама също са познати страданията на човека
и той показва му пътека да бъде благ и милостив
към ближните, дорде е жив.“
Соратха
При тоя плач маймуните обзема
тъга, но Хануман пристига горд,
тъй както сред печалната поема
внезапно еква радостен акорд.
Чопай
В прегръдките си Рама среща
Сина на Вятъра с гореща признателност, додето влачат
към врача билките и врачът приготвя своята настойка.
И ето пак с юнашка стойка след първата целебна глътка
Лакшман се вдига и в прегръдка със Рама сливат се двамина.
Минута даже и не мина — и врача с неговия дом
бе върнат в Ланка мълчешком.
ПЕСЕН ДЕВЕТА
Равън събужда брат си Кумбакарън,
който спи по половин година, и го вика на помощ.
Маймуните отстъпват, сразени от великана.
Чопай
Узнал за вражата сполука,
заудря с двадесет юмрука цар Равън своите глави.
Отчаян тръгна да върви да буди брат си Кумбакарън.
С голяма мъка бе накаран от сън да стане великанът.
Надигна се зловещ, обхванат от гняв — смъртта в човешки облик.
Попита с глас — гърмовен облак:
„Защо, о брате, твоите десет
глави над мене се надвесят като посърнали стъбла?“
Разказа Равън от игла та до конец, че взел е Сита
от Рама и с войска разбита сега за помощ му се моли.
„Кого ли, брате мой, кого ли маймуните не ми затриха.
Войската ми обезглавиха, а ти очакваш да съм бодър.
Атикай, Акампан, Маходър лежат на бойното поле.
Стани! Войната свършва зле!“
Доха
Посърна сам тогава Кумбакарън:
„От теб била е Сита похитена
и щастие очакваш, о крадецо
на майката на цялата вселена.
Чопай
Защо ме будиш, брате, щом
на щастието в своя дом докарал си? Друг изход няма —
оставяй гордостта голяма: макар и късно, може пак
към теб да бъде Рама благ. Нима е смъртен земен жител,
тоз, който има за вестител Сина на Вятъра, о Равън.
Грехът ти, брате, няма равен. Защо не каза досега?
Самият Шива е слуга на Рама, брате мой, и двама
прекланят му се те със Брама. Това премъдрият Нарада
на мене сам го изповяда и казвам ти го аз, макар
че то е доста късен дар. А ти ме прегърни сега,
че тръгвам дивната снага на Рама да съгледам сам,
та на очите си да дам награда и блаженство, братко,
каквито в тоя свят са рядко. Снагата тъмна, а пък двете
очи — от лотосово цвете листенца. Рама стапя всяка
греховност, даже и трояка!“
Доха
Внезапно Кумбакарън пак потъна
на дрямката в дълбоките недра
Заръча Равън да пекат волове,
да точат вино в хиляди ведра.
Чопай
И всичко туй набързо глътна
и с гърло като гръм протътна, изправяйки се, Кумбакарън.
Светът се сви, от страх попарен. Пиян от вино и свирепост,
напусна стихналата крепост и сам, без никакъв войник,
към бойното поле потегли с вик. Когато Вибхишан съзря го,
прегърна го и стана драго на Кумбакарън, че намира
при господаря на всемира блажен по-малкия си брат
да служи в святата му рат. „О брате, Равън ме изрита
за туй, че казах му с нескрита
тревога битка да не води
със Рама. Своите несгоди
изплаках тук и със утеха
те за съюзник ме приеха.“
„О брате Вибхишан, къде ти
е годен Равън за съвети,
когато той е във властта
изцяло вече на смъртта.
Хвала на тебе, мили брате,
че първи от рода разбра ти
божествената същина
на Рама, а пък той узна,
че имаме и честни хора —
плати на всички ни позора.“
Доха
Почитай Рама с тяло, дух и слово, забравил всяка гордост и измама.
Върви си, че смъртта над мене властва и вече чужд и свой за мене няма.