Чопай
Обратно върна се във стана
безмълвно Вибхишан. Застана смирено той пред красотата
и гордостта на трите свята.
„Задава се с огромно тяло,
за кръв и битка зажадняло,
срещу ни брат ми Кумбакарън —
планински връх, насам подкаран.“ Дочули, гневните маймуни
търчат натам като тайфуни, изтръгвайки гори, балвани
и кой каквото с лапа хване. Стоварваха ги като град
връз Кумбакарън, но назад не се стъписва, както слонът,
когото искат да прогонят от пътя му със дренки дребни.
Успя за миг да го издебне: внезапно Хануман. С юмрук
халоса го и после с друг.
Отчаян рухна великана
и сам главата си захвана, да удря — белег на печал.
Ала внезапно побеснял, подскочи и така удари,
че Хануман дори не свари да охне и се сгромоляса.
На цялата маймунска раса украсата захвърли в прах.
Събори Нал и Нил. След тях — когото смогна да сподири
от най-добрите командири.
Доха
Ангад под неговата сила рухна
и царят на маймуните — Сугрива.
Под мишница го грабна великанът
и тръгна към града да си почива.
Чопай
Бог Шива каза на жена си:
„Дотука Рама поигра си, тъй както птицата Гаруда
играе малко за възбуда с влечугото като с играчка,
преди във нокти да го смачка. Та той способен е в гнева си,
когато само вежди свъси, самата смърт да изяде.
Подобен бой къде-къде лежи под неговата слава,
затуй не се и появява. И който тачи го, томува
ще бъде леко да преплува житейския си океан.“
Свести се скоро Хануман, от пръст отърси дива грива
и взе да гледа за Сугрива. А той, под мишниците свит
на великана, ужким с вид на мъртъв, рипна и лиши
завчас от нос и от уши
убиеца си. С боен вик
нагоре литна, ала в миг убиецът му се досети —
надолу дръпна му нозете и яростно в пръстта го тръшна.
Ала Сугрива скочи с кръшна
извивка и успя да върне
на удара със удар в бърни.
И тича радостен при вожда.
Победен вик го съпровожда.
А Кумбакарън без уши
и нос, решил да съкруши маймуните околовръст,
обратно връща се за мъст, ревейки над полето бойно.
Сега видът му, страшен двойно, отколкото е бил преди,
куража вражи изстуди.
Доха
„Ура за Рама, перла на рода си!“ — крещяха побеснелите маймуни
и дружно хвърляха връз Кумбакарън изтръгнати балвани и буруни.
Чопай
Но злият великан срещу им
върви и свършек неминуем намират хиляди бойци
в устата му. Тъй скакалци се губят в тъмна пещера.
Безчислена войска измря под тежките му стъпки смляна.
Единствен само жив остана тоз, който смогна да излезне
през ушните и носни бездни. Уста, търбух — догоре пълни,
но великанът да погълне земята сякаш е готов.
Търчат, не слушат ничий зов пълчищата маймунски, мечи,
напълно разгромени вече.
ПЕСЕН ДЕСЕТА
Двубой на Рама и Кумбакарън. Смъртта на Кумбакарън.
Великодушният Рама му предоставя място в рая.
Чопай
Научили, че вече бяга
маймунската войска, веднага от Ланка тичат милиони
ракшаси — всеки да догони врага си и да го премаже.
Съгледал множеството враже, насам напиращо с омраза,
божественият Рама каза:
До ха
„Грижете се за нашите войници,
о Вибхишане, брате мой, Лакшмане,
че аз самин сега ще меря сили
с врага. Часът след малко ще настане.“
Чопай
В ръцете лък, колчан на кръста,
самин срещу тълпата гъста застава Рама и със двата
си дивни пръста тетивата опъва само за забава.
Врагът от нея оглушава.
Избира Рама своите цели
и ей ги вече полетели стрелите му като хвъркати
и черни змейове. Запрати безчет безмилостни стрели
върху изчадията зли. Едни от тях обезглавява
и падат те. А врява до небесата вдигат тези,
в чиято гръд стрелата влезе или ръцете им отчесне,
отнасяйки ги в неизвестни посоки. Други пък нозете
изгубват си. А трети, клети, не губят нищо, че стрелата
разрязва им за миг телата на хиляди различни къса.
Войската вража се разкъса — ранена влачи се и стене.
Но пак, макар и изтощени, едни изправят се, добили
от злобата си нови сили. Стрела когато се забива
във тях, реват като гръмлива и градоносна хала. Прави
търчат тела, ала безглави. Които още са с глави,
реват: „Гони! Коли! Лови!“
Доха
Разсякла в миг телата вражи, всяка от смъртоносните стрели железни при господаря Рама най-покорно
завръща се в колчана му да влезне.
Чопай