ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА
Меганад връзва Рама в примка от змии. Гаруда го освобождава.
Лакшман убива Меганад.
Чопай
Денят угасваше и с мрака
към своя стан потегли всяка от двете армии, та мир
след бой да найде най-подир. Маймуните добиха сили
от туй, че бяха се явили пред погледа блажен на Рама.
Тъй пламъкът расте от слама. А демоните тая нощ
от час на час изгубват мощ: така с доброто дело става,
когато му въздават слава. Владетелят десетоглави
и десетте гърла си дави в ридания, като прегръща
главата братова. От къща на къща в Ланка плач ечи.
Жени с препълнени очи в гърдите удрят се и пеят,
че бил голям герой злодеят. Дойде тогава Меганад,
комуто стана занаят баща си да успокоява
със утрешната своя слава.
„На мене божеството, тате,
изпрати дарове богати: неудържима колесница
и сила в моята десница. Ще видиш утре, че това
е дело. а не е мълва.“ Нощта премина им в раздумка,
а с първите зари задумка по портите на Ланка бясно
маймунското пълчище, тясно сплотено, тъй че няма брой.
Започва следващият бой. Отсам маймуните реват
като самата смърт. Отвъд — изчадията зли на ада,
калени в бой. Напада безумно всяка рат и гледа
смъртта в очите до победа.
Доха
В небето Меганад високо литна
на колесница, правена с магия.
Маймунската войска дочу рева му
и кикота му и страхът смрази я.
Чопай
Замята Меганад отгоре
върху маймуните топори, стрели, скали и алебарди —
не може никой да оварди глава от тоя страшен дъжд,
облял земята изведнъж с потоп оръжия жестоки,
и то от десетте посоки. „Напред! Хвани! Удри! Коли!
Сечи ги с брадви и стрели!“ бойците чуват глъчка дива,
но тоя, който ги убива, невидим някъде се тули
зад облаци като зад кули.
Търчат маймуните с дърво
или скала, ала в какво да метнат всичко туй и где?
Очакват да се подаде и връщат се надире тъжни —
с оръжия, а безоръжни. По всички проходи стрели
забил, врагът обиколи маймуните с голяма клетка.
Ужасна беше тая гледка: все също Индра бог да вкара
в затвор великата Мандара. Страхът бе вече поразил
преди стрелите Нал и Нил и даже Хануман с Ангад.
Стрели изсипва като град синът на Равън. И Сугрива
ранен започва да унива. И Вибхишан изгубва кръв.
Лакшман и той. Пиян от стръв, в небето Меганад се вие,
намислил Рама да надвие. Стрели към него той запраща
и всяка става на свистяща, увиваща се в гривни змия.
О, Рама сам оставя се на тия змеици — с грозните си гривни
да стегнат членовете дивни на тялото му. Сам е Рама
на себе си подвластен. Няма над него друг. Но за забава
понякога си позволява дела човешки. Тъй и в тоя
момент за красота на боя във примката самин се вплете,
но страх обхвана боговете.
Доха
Когато каже името на Рама,
човек развързва всеки жизнен възел, та как ли против неговата воля
самия него някой би завързал?
Чопай
Бог Шива каза: „О Парнати,
дори които са богати със ум за повече от двама,
и те в постъпките на Рама не могат да прозрат, защото
не се прониква в божеството. Мъдреца със душа честита
не води спор, а го почита.“ Когато Меганад смрази
посърналите си врази, намисли да си поиграе —
на воля да ги наругае и видим се показа той.
Водачът мечи викна: „Стой! Недей се кри, гадино низка.
На място спри, ако ти стиска!“
„Щадих те аз, о стари дядка,
но ти самин подири схватка.“
И ето че тризъба вила,
дъга зад себе си извила от вихър, носи се свистяща.
Но бързо Джамбаван я хваща и тя обратно се забива
в гръдта безкрайно горделива на върлия противник божи
и рухва той, преди да може дори да охне. За ногата
го хваща Джамбаван. Снагата на демона в земята хласва.
Показва Джамбаван, че властва над мечките могъщ владетел.
След туй навежда се, усетил, че още мърда на земята
трупът и яростно го мята да падне в демонския град.
И пред баща си Меганад стоварва се. А тук долита
Гаруда — птица страховита: проводена е от Нарада
на Рама в помощ и отрада.
Доха
Врагът на змиите Гаруда бързо
изяде всяка вкопчила се змия от тялото на Рама и разпръсна
на демона могъщата магия.
Маймунската войска отново грабна
скали, дървета. Хукна страховита
след бягащите демони, които
зад вала в Ланка диреха защита.
Чопай
Когато Меганад възвърна
съзнанието си и зърна баща си, хвана го голям,
до днеска неизпитван срам. Надигна се и се добра
до недостъпна пещера, та никой да не го съгледа,