Чопай
Тъй Равън чуждите съпруги
съветваше, отхвърлил Други съвети, много по-добри
на времето, преди да загори пред къщата му огън. Сума
народ обича тъй да дума поуки най-разнообразни
към другите, но се не блазни самият той да възприеме
съвет, отправен му навреме.
Така и тая нощ изтече
и полкове маймунски, мечи,
по-гъсти даже от гора,
денят пред Ланка насъбра.
Повика Равън всички свои
най-първи хора и герои
и каза им: „Сега комуто
преди сражението люто
духът е слаб, оттук да бяга,
но нека стори го веднага.
Побегне ли след туй от боя,
ще се натъкне той на моя
най-отмъстителен кинжал
и нека не очаква жал!“
И свойта колесница, дето
преварва вятъра в небето,
повика. Гръм на барабани
протътна. Демони отбрани
потеглиха. Ще кажеш — бурна
вихрушка в облак чер се втурна
от сажди и сега го гони
напред. Чернеят милиони
зловещи знамена, но пак
владетелят на тоя стяг
очаква главната сполука
от своите двадесет юмрука.
Чанд
От гордост той не вижда лошите поличби: само оръжието свлича се от тоя,
а оня от двуколката си пада. Цвилят
конете. Слоновете с рев напущат боя.
Чакали, лешояди, кучета се сбират
на глутници и всеки миг пристигат нови. И като пратеници на смъртта надават
над тях ужасен грак ята от черни сови.
Доха
Не може другояче: и в съня си
знамения добри не ще дочака тоз, който е обърнал гръб на Рама
и спи на заблужденията в мрака.
Чопай
Войската демонска потегли
с безбройни колесници, негли бе цялата на колела.
Човек да хвърлеше игла, на бойно знаме ще попадне.
Стада от слонове грамадни напираха напред с възбуда.
Така наесен буря луда В небето облак чер подкарва,
но облакът я претоварва със тежест. Бликаше потопът
от демони, богати с опит и с много хитрости, добити
от побеждаващи и бити. Премените на пролетта
по-бедни са по пъстрота от тая многоцветна рат,
събрана в демонския град. Земята тръпне, и морето.
И даже слоновете, дето
световните посоки пазят,
треперят, че ще ги прегазят
тълпите демонски. От прах
помръкна слънцето. И плах
притихна вятърът. Гърми
сред непрогледните тъми призивът на тръбите медни,
като че мигове последни
настават вече за всемира
и всичко живо ще умира. На Равън войнството голямо
крещи — прославя храбростта му. А той нарежда: „Да се спречка
с маймуна всеки или с мечка, а пък на мене оставете
сражението със царете —
самин при Яма да изпратя
двамината проклети братя!“
Далеч отеква му гласът.
И тръгват, за да нанесат
сега на битката обрат.
Свещената маймунска рат
надига се да отговори
на удара със удар. Пори
небето бойният им вик:
„Победа! Рама е велик!“
Чанд
Летят огромни мечки и маймуни, сякаш
самата смърт връз теб се спуща да се метне,
приела образа на планини хвъркати —
гористи, каменни, тревисти, разноцветни.
Оръжието им — скали, дървета, нокти
и зъби. Не познават страх пред смърт и кръв. „Ура за Рама! — викат. — Равън силен слон е,
ала пред него Рама е същински лъв!“
Доха
Оттатък славят Равън, тука — Рама.
Бойците вече са се разярили и почва боят. Всеки си избира
противник според собствените сили.
Чопай
На бойна колесница Равън
пристига царствено изправен, а Рама среща го пеша.
Смути се бедната душа на Вибхишан и той попита:
„Отсреща сила страховита хвърчи на колела, а пеш,
о царю, как ще я възпреш?“ Отвърна Рама: „Друже, тука,
за да постигнеме сполука, е нужна друга колесница,
където твърдостта е спица, а мъжеството е главина.
Душата чиста и невинна, умът смирен и добрините
към ближния са й жребците. Устойчивият нрав е знаме.
А пък търпението там е юзда. Духът спокоен, благ
попона е на тоя впряг.
А любовта към бога наш
е най-добрият кочияш.
Безстрастието — верен щит.
А меч е туй, да си честит от битието, да те радва
деянието — то е брадва.
А мъдростта е острието
на копието, със което умът претърсва всеки кът.
Познанието е лъкът, стрелите — нашите обети
и каяне пред боговете.
Любов към святите брамини
е бронята. Не ще премине през тая броня острието
на вражеската брадва. Ето, това е мойта колесница.
И знай, че ничия десница, приятелю, не би могла
да преобърне таз кола.
Доха
Мъжът могъщ и духом твърд, когато
препуска с колесница като тази,
светът не ще успее да го стъпче,