а той света ще може да прегази!“
При тоя отговор дълбоко мъдър
и от божествена уста изказан,
промълви Вибхишан, приведен ничком:
„О Рама, ти спаси ме от съблазън.“
Зове оттатък хората си Равън.
Ангад и Хануман отсам пък викат. И тук, и там на смъртен бой се вдига,
кълнейки се на своя вожд войникът.
Чопай
И боговете дивнолици
начело с Брама в колесници излязоха навън от рая —
да гледат как се води тая война на полковете святи
и демоните. „О Парвати — бог Шива каза, — между тях
и аз на колесница бях, и всички подвизи на Рама
видях. Узнай, че равен няма на Рама нийде в трите свята.“
На бой пое войската свята, възбудена от многобройни
тръби и барабани бойни,
опиянена и щастлива,
че в нея сила се прелива от Рама. Войнственият плам
гори ги. Всеки сваля сам тълпи от демони. Зове
да дойдат нови врагове и тях пробожда, блъска, мята.
Отрязва някому главата и с нея хуква да напада
когото стигне без пощада. Ръце, изтръгнати из корен.
Корем безжалостно разпорен. Маймуните, от гняв обзети,
вразите вкопчват за нозете и хвърлят ги със всички сили
подобно плодове изгнили. А мечките ги ровят живи,
заплашвайки: „Ако държи ви, елате, че за всеки труп
ще найдем пръст да трупнем куп.“ Маймуните — добри животни —
сега прииждаха страхотни: ще кажеш, че смъртта укрива
лика си под маймунска грива.
Чанд
Маймуните приличаха на бога Яма,
когато гневен тръгне да пролива кръв.
Избираха най-силния между вразите
и най-опасния, за да загине пръв.
Заплашват, хапят, мушат, късат, тъпчат, блъскат,
ала не се отказват и от хитрини, когато може с тях врагът да се катурне
и от полето бойно да се отстрани.
По шиите и по главите вражи мятат
ребра изтръгнати, разкъсани кореми.
Ще кажеш, богът Вишну сам участва в боя
в различни образи в едно и също време.
„Хвани! Коли! Удри!“ — гърмовен вик се носи навред. Отблъсват го свещените слова:
„Ура за Рама, който стрък трева превръща във копие и копието в стрък трева!“
Доха
Поглежда Равън — войнството му бяга.
Препуска, обладан от гняв и мъка. „Върнете се обратно!“ — гордо вика,
във двайсет лапи стиснал десет лъка.
Чопай
Владетелят със десетте
глави търчи в галоп. Расте по всеки негов лик гневът.
Маймуните отпред реват и дружни удари нанасят
с дървета, с камъни. Ракшасът не ги усещаше дори —
разбиваха се канари о неподвижното му тяло,
като да беше то изцяло елмазено. С десница твърда
възпря конете. Сам не мърда — огромна планина, дошла
в полето върху колела.
Опиянен от боя, чака
нападащи маймуни. Всяка премазва мигом с ярост дива,
което двойно го опива.
Маймуни, мечки, невидели
такъв отпор, макар и смели,
от ужас хукнаха назад,
зовейки: „Хануман, Ангад,
о Рама, бог на боговете,
слугите ваши избавете
от демона. Смъртта самата
явила се е на земята
във образа на людоеда!“
Десетоглавият ги гледа, че бягат. Лъковете десет
зад тях свирепо се надвесят.
Чопай
Опъна десетте си мощни лъка Равън
и пусна множество стрели, за да опаше
със тях земята и световните посоки,
дори и небесата. Всеки се уплаши.
Отрядите маймунски, мечи викат, молят.
Зовът им до самите облаци ечи: „О Рама, дом на милосърдието, дай ни
спасение, че мрем пред твоите очи!“
Доха
Видял войската си да бяга, гневен,
Лакшман колчана и лъка си взе,
за да се бие, след като почете
с поклон на Рама дивните нозе.
Чопай
Лакшман на Равън се закани:
„Аз твойта смърт съм, великане! Маймуни, мечки ти изтреби
безчет, но ето, ред на тебе дойде. Погледай ме добре —
не може нищо да възпре гнева ми. Чака те секира!“
„Охо — отвърна Равън, — диря убиеца на моя син
отдавна, драги, та самин да отмъстя на тая твар
и смъкна тежкия товар от моето сърце.“ При тия
закани съсна като змия стрела от всеки лък на Равън.
Но гордо срещу тях изправен,
Лакшман разсичаше ги с меч
на сто парчета и далеч запращаше ги. Равън метна
грамада тежка и несметна от боздугани най-големи,
но сякаш бяха те от семе сусамено — така Лисиман
разпръсваше ги, обладан от гняв. Запрати безпощадна
стрела. Коларят царски падна и колесницата и тя
на късове се разлетя. По сто свистящи, страховити
стрели улучваха главите на Равън, губейки се в разни
отвори, както в дупки празни на хълм изгубват се влечуги.
След туй Лакшман запрати други
стрели — най-острите, най-злите —