на демонския цар в гърдите. Не смогна той с едната даже
от десетте уста да каже ни ох, ни ах и ей го доле
главите си в пръстта забол е. Но твърде бързо се съвзе
владетелят и на нозе изправи се. Дарът на Брама —
голяма пика, дето няма за нея грешен удар, светна
в ръцете му — надежда сетна.
Чанд
Замахна Равън с копието — дар от Брама.
Лакшман с пробита гръд стовари се без памет. Напразно людоедът иска да го вдигне —
ръчищата му яки тоя път го мамят.
Лакшман е въплъщение на Шеша — змея, върху главата на когото трите свята
лежат като една тревичка. Него Равън
да вдигне от земята в глупостта си смята.
Доха
Синът на Вятъра натам се втурна
със гневен рев, но срещна го градушка
юмруци по гръдта и недотичал,
сразен на мястото си се залюшка.
Чопай
Подпря се Хануман с коляно
и сякаш бе от кръв обляно лицето му, ядосан кипна,
съвзе се, пъргаво подрипна и тъй стовари си пестника
връз демона, че той извика и рухна както в люта буря
планинска твърд се прекатуря сред гръм. Самият Равън почна
да хвали яката и точна ръка на Хануман, но той
с досада го запря: „Я стой! Проклинам аз такава сила,
която те е повалила, но жив оставила е пак
на боговете злия враг.“ Понесе Хануман без труд
Лакшмановото тяло. Смут обхвана Равън. От уплаха
главите му се залюляха. На своя брат задума Рама:
„Спомни си, брате — даже Яма от тебе по е слаб. Стани,
на боговете помогни!“ Несвършила речта му блага,
напусна пиката веднага на воина ранен месата —
обратно литна в небесата. Лакшман отново прав застана,
лъка си грабна и колчана, затича се към царя вражи,
решил напълно да го смаже.
Чанд
Лакшман отново колесницата му стори
на пита с разните подпруги и поводи.
Коларят му умря, а Равън рухна долу.
Лакшман сърцето му на сто места прободе.
Дотича друг колар. На нова колесница
трупа прехвърли и към неговия дом
препусна, а Лакшман — любимецът на Рама —
пред господаря коленичи мълчешком.
ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА
Разгар на битката. Потича река от кръв.
Боговете пращат колесница на Рама.
Равън си послужва с магия.
Доха
Десетоглавият свести се в Ланка
и жертвоприношение захвана.
Враждува с Рама, а победа чака
проклетата гадина неразбрана.
Чопай
Но Вибхишан от свои люде
разбра това и се потруди на Рама скоро да доложи:
„Не бива тоз гонител божи със жертви да омилостиви
небето, че дорде сме живи ще има да се бием тука,
напразно чакайки сполука. Маймуни нека разпилеят
олтара му, а сам злодеят
от боя да се не дели.“
Когато се развидели,
отряд маймуни Рама прати
към Равъновите палати
с Ангад и Хануман воглаве.
Командата им се отправи,
подскачайки като в игра
по къщите и се добра до кладата на людоеда.
„Безсрамнико — крещят в безреда, — защо от битката избяга?
Жена ти по ли ти е драга? На топло скри се, няма срама!
А тука служи си с измама и клекнал, щастието чака
подобно чапла еднокрака!“ Издумал тая реч сърдита,
Ангад с ногата си го срита, но Равън, вдал се на екстаза,
дори не го и забеляза.
Чанд
Ядосани, че Равън даже не поглежда,
нахвърлиха се всички върху царя демон.
По пода влачеха жените за косите,
плачът им носеше се, жалостно подеман.
Тогава, по-зловещ дори от бога Яма,
подскочи Равън срещу тях, от гняв обхванат, уби мнозина, но му пръснаха олтара
и тутакси отпадна духом великанът.
Доха
Маймуните се върнаха доволни.
Остави Равън всякаква надежда да оживее. Втурна се на битка,
върви напред и нищо не поглежда.
Чопай
Зловещи знаци се явяват,
у всички други страх навяват — не вижда нищо великанът.
На рамото му каца каняк,
кръжи край него в полет нисък,
ечи високо кански писък. Не иска Равън да погледне
смъртта. Крещи: „Удрете медни литаври, бийте барабани!
Колари, воини отбрани, на бой!“ Подире му вървеше
безброй от конници и пеши. Зовът на Равън ги възбуди
и както нощни пеперуди към клада някоя голяма
хвърчат, потеглиха към Рама. А от просторите небесни
запяха боговете песни, пред боя пращайки възхвала
на Рама, царя на Кошала: „О чедо слънчево, недей
оставя черния злодей игри да върши и да плаши
дори селенията наши със гибел. Знай, че твойта Сита
от силата му страховита бои се и самата страда.
Отдай му нужната награда!“ Усмихнато към небесата