погледна Рама и косата си върза стегнато на плитки,
преплетени с уханни китки от пресни стръкчета цветя.
Венецът дивно заблестя. Очите му — от лотос лист.
Снагата облак е сребрист — от сянката му осенена
се радва цялата вселена. На пояса колчан препасан.
Лъка прославен и опасен в ръката си поема Рама.
За враг сега избава няма.
Чанд
Върху широката и дивна гръд се вижда следа, която е оставила ногата
на Бригу, в знак, че тоя бог се определя
да вземе първо място между божествата.
И Тулси Дас ви казва тъй: „Когато Рама в ръцете си лъка си и колчана хвана
и бавно взе да ги върти, земята също
се завъртя с горите си и с океана.“
Доха
При тая дивна гледка боговете
с цветя засипаха го за прослава:
„Победа да получи Рама, който
земята от злини освобождава!“
Чопай
Небесна песен ли ще стресне
ракшасите? Пристигат в тесни редици. Войнствена възбуда
към бой ги тласка до полуда. Отсам маймунската войска
ревяща среща ги. Така гръмовни облаци напират,
когато срива се всемирът. Проблесват копия високи.
Така от десетте посоки светкавици през тъмна нощ
в небето блескат. С дива мощ прииждат слонове, коли —
след облак облак гърмоли. Рояк маймуни многоцветни
в небето рипна да се метне и над безбройните глави
дъга небесна се изви, тъй както случва се при дъжд.
И ето — дъжд нашир и длъж
се сипе, ала от стрели.
Порой от камъни вали: от двата лагера войската
срещу противника си мята по цели планини. Тъй царя
на боговете с гръм стоваря възмездие да съкруши
безкрайно грешните души. Запрати Рама цял порой
от зли стрели и смогна той тълпи ракшаси да смете.
Ударени, крещяха те и тръпнеха като самите
стрели, в гърдите им забити. И както спуща се река
от някой скален праг, така на буйни струи кръв тече,
тече, додето се свлече по валози и по баири
и в бент ужасен се съсири.
Чанд
Река от кръв тече, страхливците смразява.
Войските брегове са. Всеки бряг е твърд. А колесниците са пясъкът в реката.
А всяко тяхно колело е водовърт.
Коне и слонове са водните животни,
и пехотинците. А всякоя стрела е
змиорка. Лъковете са вълните речни.
А щитовете — костенурки, то се знае.
Доха
Като дърво крайречно рухва някой герой и мозъкът му като пяна
потича, ала кой от туй се плаши
освен душата слаба и презряна?
Чопай
В реката бесове и Вили
ръцете са си Наловили в хоро зловещо и сред плисък
на кръв крещят с ужасен писък към някой демон — да се хване.
Над воините хвъркат врани, ръце откършени крадат
едни от други и гладът ги тласка пак към нови мърши.
Храната им не ще се свърши, но племето им без насита
едно си знае — да налита. Между войските — двата бряга —
герой простенва и протяга ръце, но кой да го избави:
в реката пада и се дави. Меса, все още трепетливи,
висят по клюновете криви на клекналите лешояди.
Тъй с въдица рибарят вади богатия си улов. Плава
след трупа труп. По тях с гълчава зоват се разни черни птици —
лодкари сякаш на каици. Русалка в черепи налива
човешка кръв, а самодива танцува, удряйки цимбали
от воински глави. Чакали се спущат към реката с вой —
на водопой и кървопой. Тела безглави милиони
търчат. Едното друго гони. Главите, падайки в безреда,
крещят по навик: „Към победа!“
Чанд
Върху крещящите по навик „Към победа!“ глави се трупат гарваните гласовити,
взаимно си отнемат плячката, кълват се, търкаляйки по цялото поле главите.
Маймуните, подсилени от гордостта си,
нападат вражата армада, вече плаха —
пронизани от силните стрели на Рама, велики демони завинаги заспаха.
Доха
Десетоглавият си каза: „Ето,
самичък аз останах срещу тия
отряди от безчислени маймуни.
С магия само мога да надвия.“
Чопай
Безсмъртните в небето, щом
видяха, че на бой пешком излиза Рама, смут голям
обхвана ги. Бог Индра сам му прати свойта колесница.
Пое поводите в десница небесният колар Матали.
От него по-щастлив едва ли колар е имало на този
и онзи свят, задето вози към битка царя на Кошала
с коне стремглави като хала. В каляската си сяда царят.
Конете всичко изпреварят, по-бързи даже и от мисъл.
Врагът от ужас се е слисал,
а по-могъщо откогато
се помни, войнството космато
напира. Равън се досеща,
че няма дълго тъй насреща
да оцелее срещу Рама
и стори зрителна измама.
Маймунската войска, сразила
изцяло вражеската сила,
съглежда смаяна безбройни