тълпи от нови вражи войни.
От тез тълпи едва ли страх
обхванал би я, но сред тях съглежда двойници на Рама
и на Лакшман. И не по двама, а двойки хиляди герои
сред вражи стан вместо при свои.
Чанд
Подир появата на двойниците братя
уплахата от цялата войска премина
и у Лакшман — учуден гледа той, застинал сред своите, изписан като на картина.
Единствен Рама, неподвластен на магии,
усмихна се, стрела в лъка положи. С нея
за радост на войските свои мигом пръсна измамата, направена от чародея.
Доха
Огледа Рама воините морни
и каза им със глас дълбок и бавен: „Мъже, почивайте си и следете
сега двубоя между мен и Равън!“
ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Двубой между Рама и Равън.
Рама отсича десетте глави и двайсетте ръце на Равън, но те порасват отново.
Чопай
След словото си към мъжете
отиде Рама и почете с поклон премъдрите брамини,
та битката му да премине под тяхната закрила свята.
Владетелят на тъмнината отсреща гневно зарева:
„Отшелнико, не е това, което е било дотука —
завършва твоята сполука. Уби мнозина мои войни,
и то могъщи и достойни. Но знай, че аз не съм такъв,
а между първите съм пръв и техен цар на име Равън.
И не на боговете равен, а по-могъщ съм, че у мене
в тъмницата лежат пленени мнозина богове, затуй
светът е толкоз мрачен. Чуй ти, който победил си Кхара
и със една стрела откара на оня свят добрия Бали,
Кабандха и Душан. Една ли
душа погуби и един
отряд? А с тях и моя син и брат ми Кумбакарън. Днес
ще ми платиш, ако ли с чест излезеш да приемеш тая
борба и водиш я докрая, а не по някакви причини
офейкаш, както ми се чини. Сега си в мойта пълна власт.
Съдбата ти решавам аз!“ Помисли Рама: „От избава
самичък Равън се лишава.“ Усмихна се и каза: „Знам,
че си по сила най-голям от демоните, но това
в дела да видим, не в мълва!
Чанд
Недей погубва славата си с думи щедри,
а потърпи и чуй какво ти казвам аз:
на три мъжете по делата си делят се
като дърветата патал, расал, панас.
Цъфти едното, другото цъфти и ражда,
а третото дори без цвят направо върже.
Един говори, друг говори, но и прави,
а трети мълком важното си дело върши.“
Доха
Засмя се Равън: „Ти ме посвещаваш в познанието, но защо до вчера
не се боеше, почвайки враждата,
а щом ме срещна, май се разтрепера?“
Чопай
След тези ядни забележки
стрели като тризъбци тежки запрати Равън, та покри
земята цяла и дори
небесния простор засени.
Тогава Рама с разгневени ръце лъка си опна. Светна
стрела пламтяща, искрометна. Подпали цели милиони
от Равъновите. Подгони, които бяха оцелели,
назад към вражите предели. Лишил се от стрели, злодея
огромна пика взе и с нея замахна да го прободе.
Обаче пиката дорде летеше, Рама прати град
стрели и върна я назад. С огромни дискове ракшасът
замеря го, но не нанасят на Рама даже драскотина —
сече ги Рама по стотина. Не го достигат боздугани,
ни копия, макар отбрани, макар изострени и точни,
тъй както людете порочни не стигат нивга своите цели,
макар и да са люде смели. Владетелят десетоглави
тогава сто стрели отправи към кочияша. Зле ударен,
се свлече храбрият коларин и падайки, извика: „Слава
на Рама, който побеждава!“ Великият го вдигна сам.
Натам погледна с гняв голям.
Чанд
Когато Рама с гняв голям погледна Равън, стрелите от колчана тръгнаха сами,
лъкът самичък си опъна тетивата
и грозният му звук вразите изуми.
Гръдта на Мандодари трепна и земята
залюшка се, без малко да се раздвои,
та слоновете на световните посоки
я взеха в зъби, за да се успокои.
Доха
Лъка си Рама опна до ухото
и своите безмилостни стрели запрати към вражеската рат. Подобно змии засвириха стрелите му крилати.
Чопай
В коларя впиха се веднага
стрелите и раздраха флага на Равън. Паднаха конете.
От ярост, че са му отнети отличията царски, ревна
злодеят, но макар и гневна, душата му бе вече слаба.
Стрела, секира, пика, сабя — захвърля, за да се забият
в гръдта на Рама, а самият прехвърля се в двуколка друга
с подпруга друга и прислуга. От яд задавя се, понеже
напразно стреля, муши, реже — целта си не постига тази
душа, която само мрази, а няма помисли велики.
Накрая смогна с десет пики конете да свали. Уви,
какво спечели? Разгневи врага си двойно. С мишци здрави