конете Рама в миг изправи и грабна страшния си лък.
Главите Равънови, в кръг на раменете му, приличат
на цвят от лотос и привличат
бръмчащите като пчели
натам политнали стрели.
През деветте глави в десета
по десет люти остриета
минават, правейки дълбок
отвор, от който на поток
кръвта тече, но пак изправен
се носи през полето Равън. Избра си Рама три десетки
стрели най-остри и най-редки по своя точен прицел. Те
свалиха мигом десетте глави на Равън долу в прах
и двайсетте ръце след тях. Но тъкмо Рама ги отсече,
на мястото им нови вече го чакаха да почнат бой.
И новите отсече той, но тях ги замениха трети.
И тия бяха му отнети, но Равън пак бе подир миг
двайсеторък, десетоглав. Растат отново — той сече ги.
Растат отново — после е ги? Кръжат главите по небето
като безбройни Раху-Кету да хвърлят сянка по лицата
на слънцето и на луната.
Чанд
Кръжат главите по небето и се стича
от раните кръвта им гъста по земята,
а те не падат, тъй като отдолу Рама
към тях стрелите си непогрешими мята.
Забиват се ужасните стрели на Рама
в главите Равънови пак, и пак, и пак,
и пак — като че слънцето с лъчи безбройни пронизало е Раху — своя вечен враг.
Доха
И колкото глави сечеше Рама,
все по-безчислени растяха те.
Когато повече наслади плътски
изпитваме, страстта към тях расте.
Чопай
Владетелят десетоглави
изобщо за смъртта забрави, а горд, че раснат му глави
неуязвими, улови десятка лъкове в ръчища
огромни. Хукна да насища гнева си в битката. Със дъжд
стрели обсипа изведнъж двуколката на Рама. Скри я
зад тях. Така мъглива сприя в небето втурва се и чезне
светилото небесно в бездни, преставайки света да топли.
Нададоха отгоре вопли уплашените богове
към Рама — да ги отърве. Ядосан, прати той стрела,
стрелите вражи разпиля и ново множество глави
при старите се появи. Кръжаха в орбити главите.
Оттам крещяха страховити несвестни възгласи: „Победа!“
Замира, който ги съгледа. А те кръжат и всяка вика:
„Къде си, армийо велика? Лакшман и Хануман къде са?
Май битката не им хареса. Елате де, защо ви няма?
Защо и теб те няма, Рама?“
Чанд
Крещейки „Где е Рама“, носят се главите.
Маймунската войска разбяга се страхлива. Усмихнат Рама, перла на рода си слънчев,
започна пак стрели в главите да забива.
Богинята Калика затанцува лудо —
с гирлянди от отрязани глави се мята.
Изкъпана в реката кървава, отива
оттам да напои дървото на войната.
ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА
Рама закрива с гърдите си Вибхишан и пада пронизан
от пиката на Равън. Битка между Равън и брат му Вибхишан.
Хануман и други маймуни се притичват на помощ.
Доха
Десетоглавият замери с пика
към Вибхишан и страшно засвистя надолу тя, като да беше
запратена от бога на смъртта.
Чопай
Съгледал пиката зловеща,
изтича Рама и насреща подложи гръд, като изтласка
назад приятеля си с ласка — че клел се е да е опора
и щит на верните си хора. Заби се пиката в гръдта му.
Изгуби свяст. Това е само игра за него, но раздруса
душите божии покруса. Подскочи Вибхишан от злоба
към брат, с когото от утроба една и съща са родени.
Преди връз него да надене с огромна сила боздугана,
завика ядно: „Твар презряна,
защо си враг на боговете
и на брамините? Почете на времето с подарък Шива,
полагайки му свойта жива глава на жертвената клада.
Добре, но тука за награда получи ти до днеска в боя
милион глави за всяка своя. Високо ги цениш, но баста.
Сега смъртта над тебе властва и по главите ти хоро
играе тя. Нима добро глупакът жалък чака пак,
когато е на Рама враг?“ Срази го с думите сърдити
и с боздугана си в гърдите.
Чанд
Стовари се веднага на земята Равън,
ударен тежко по гръдта от боздугана
на брат си и потече кръв от десетте му
уста. Но силите си пак събра и стана.
Двубой отново почват братя великани,
по устрема и по гнева си равни двама.
Отблъсва Вибхишан врага си, горд и дързък от силата, която му придава Рама.
Доха
„Страхуваше се Вибхишан да гледа
в лицето брат си, страшния владетел —
така бог Шива каза на Парвати, —
а тук го бие, божа мощ усетил!“
Чопай
Ала под ударите груби
на брат си взе и той да губи от силата си. Все по-слаби,
му ставаха ръцете. Сграби
тогава Хануман една