скала с размер на планина и втурна се да му помага.
На пепел станаха веднага кола, коне и кочияшин.
В гръдта на Равън удар страшен нанесе с лапата си силна
така, че демонът се килна и с труд се задържа на крак,
треперейки. Но екна пак ревът му боен, с който той
зовеше Хануман на бой. Подскочи Хануман нагоре,
та отвисоко да пребори врага си, ала той му пипна
опашката. Ядосан рипна Синът на Вятъра в небето
и царят демонски додето усети се, изтеглен бе
и той към синьото небе. Започнаха в небето бой
двамината бойци — на бой еднакви: цели планини.
Едната черна — затъмни със сажди въздуха, когато
пък другата като от злато излята светеше. Разбра
маймуната, че ни с игра на хитрост, нито с груба сила
такъв гигант би повалила И мислено почете Рама
с благоговейност най-голяма.
Чанд
Духа си укрепил чрез мислите за Рама,
Синът на Вятъра отново призова злодея на двубой. И падат на земята.
„Напред!“ — кураж им дават всички божества.
Маймуните и мечките като видяха,
че Хануман е зле, затичаха се с гняв
на помощ, но пиян от боя ги премаза
в пестниците си воинът десетоглав.
Доха
Под погледа на Рама всяка мъртва маймуна мигновено оживява.
Пред силната войска маймунска Равън в магиите потърси пак избава.
Чопай
За миг изчезна от очи,
но не за да ги облекчи, а ето го отново бесът
и не един, ни пет, ни десет — пред всякоя маймуна Равън
застава яростно изправен. С милиони равъновци вред,
по сила страшни и наглед, полето бойно се задръсти.
Маймуните — въртопи гъсти — назад потекоха с боязън,
че всеки миг ще бъде сгазен потокът техен от нозете
на някой Равън. „О, спасете войската, Рама и Лакшмане,
че жив боец не ще остане!“ Десетоглавите сноват
насам-нататък и ревът на милионите уста
до боговете долетя.
Разбягаха се боговете
в небето с вопъл: „Оставете — от тоя миг надежда всяка
победен край да се дочака.
Дори когато беше сам,
срази ни той и страх голям
от него още ни владее…“
А ето че сега злодеи,
на Равън равни, се роиха
безбройни. Нека найдем тиха
планинска пещера и в нея
да се укрием от злодея!
Избягаха. Но Шива с Брама
останаха на място двама и от светците-мъдреците
най-умните и най-добрите, които знаеха, че няма
велик владетел като Рама.
Чанд
И както всички богове не се укриха, така и от свещената войска едни
останаха да се сражават на полето,
а не да бягат с плач: „О Рама, помогни!“
Сражава се Синът на Вятъра. Край него
Ангад и Нал и Нил се бият до победа
срещу милиони двойници десетоглави —
не им отстъпват от полето даже педя.
Доха
Видял, че боговете и войските
уплашени са и врагът свирепства,
с една стрела погуби Рама всички
игри на Равъновите вълшебства.
Чопай
И всички образи измамни
разпръсна. Тъй когато пламне от изток слънцето, стопява
среднощните тъми. Тогава завърнаха се боговете
и всеки хвърли китка цвете върху божествения мъж,
така че рукна цветен дъжд. Подаде Рама знак с ръка
и бликна цялата войска назад. Строяват се отряди
за битка. Рама мощ им даде.
От злоба Равън се замята,
когато чу, че божествата запяха песни за възхвала
и чест на царя на Кошала.
„Те пак си мислят, че съм сам,
но аз набързо ще им дам
урок за тяхната надежда.
О, малко съм ги бил, изглежда!“
И зъл, в селенията божи
се метна той. Където може,
избяга всеки бог небесен,
сменил на вопъл свойта песен.
„Напразно дирите, презрени,
чрез бяг спасение от мене!“ Ангад се втурна да избави
безсмъртните и в шепи здрави успя ногата му да вклещи.
Надава ревове зловещи
злодеят с десетте уста,
но ей го долу на пръстта.
Чанд
Ангад не го изпуска, а го тръшва ядно
и с лапи неуморно блъска го и рита.
След туй при Рама се завръща. Равън скоро
ревейки, тръгва пак на битка упорита.
Предишната му гордост се възвръща. Грабва
отново десетте си лъка и облива с порой стрели маймунската войска, зарадван,
че тя пред него пак стъписва се страхлива.
Доха
Отново Рама сряза му главите,
ръцете, лъковете, смелостта,
но те растяха, както греховете,
извършени в свещените места.
Чопай
Отрядите маймунски, мечи
настръхнали, но отдалече следяха черната грамада
на Равън, ядни, че не пада, макар безръка и безглава,
а става, за да продължава сражението. Докога?
И втурнаха се към врага Синът на Вятъра, Двивид,
Панас, и Нал и Нил със вид зловещ, решили най-подир