пороен дъжд от кръв, от пепел и от косми: поличби зли за Равъновата държава.
От страх в небето боговете и светците
завикаха и виждайки ги тъй смутени,
побърза Рама своите стрели ужасни
върху лъка и тетивата да надене.
Доха
Опъна тетивата с дивни пръсти
и прати Рама трийсет и една
стрели — свистящи черни змии —
срещу злодея — черна планина.
Чопай
Едната му стрела окъпа
върха си в течността на пъпа на Равън и го пресуши.
С останалите го лиши от крайници и от глави,
та тялото му се изви
в предсмъртен танц и се замята
така, че разлюля земята. И Рама, за да я избави
от тия гърчове, отправи към рухналия труп стрели,
та с тях на две го раздели. А демонът десетолик
и в тоя миг нададе вик, примесил злобата с куража:
„Къде е Рама да го смажа?“ Когато рухна с тръпка сетна
върху земята, тя се метна насам-натам и разлюля
гори, морета и поля. На две разрязаният труп
на две страни затисна куп маймуни, смаза ги на пита.
А всякоя стрела, забита в ръка на Равън и в глава,
по въздуха се озова в палатите пред Мандодари
товара си да разтовари. След туй се върна и в колчана
на Рама мирно пак застана. А боговете горе в рая,
видели най-подире края на тоя, който с тях се гаври,
щастливи удряха литаври. А силата на исполина
със тялото му не загина — напускайки го, долетя
на Рама в дивните уста. Четириобразният Брама
и Шива, толкова голяма наслада нивга не познали,
сияеха. Отвред похвали се сипеха и божи песни
наред с гирляндите от пресни цветя, които като дъжд
върху божествения мъж валяха. Цялата вселена
от викове бе огласена:
„Ура за Рама! Вечна слава
на воина с ръка корава, спасил от гибел боговете,
вселената — от греховете!
Чанд
Хвала на Рама, корен на доброто, който дори насрещни полюси хармонизира
в духа и в битието който е начало
първично и пронизващо докрай всемира.“
Изсипват боговете дъжд цветя и удрят
литаврите, огласяйки света с напева
на висше щастие. А Рама на полето
стои, надминал с хубостта си Камадева.
Върху главата му божествена корона, изплетена от дъхави цветя, седи,
тъй както над Нилгири — планината синя — гирлянда от светкавици и от звезди.
Играе си с лъка. По тялото му капки
от кръв — следи от бойното му тържество,
като че много птичета червеношийки
цвъртят от радост по тамалово дърво.
Доха
На своя ред и Рама за отплата
от благи погледи изсипа дъжд.
Маймуни, мечки викат: „Вечна слава на нашия спасител вездесъщ!“
ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТА
Плач на жените на Равън.
Вибхишан извършва погребалния обряд и се възцарява в Ланка.
Чопай
Над Равъновите глави
царицата снага преви и рухна — даже не издаде
стенание. Жените млади — която откъдето свари —
се втурнаха към Мандодари, повдигнаха я и на път
натам, където бе трупът, поеха, виещи надлъж
и шир по мъртвия си мъж. Когато го видяха, лумна
като пожар скръбта безумна и всяка, спуснала коси,
дотолкова се покруси, че даже себе си забрави,
над двата късове безглави привела смазана снага.
Ридаеха, но и сега жените хвалеха мощта му,
когато Равън беше само трупът на минало велико.
„Пред твойта сила, о владико, земята тръпнеше. Луната
и слънцето пред светлината на твоя образ бяха бледи.
Под твойта тежест се наведе
самият Шеша — на земята
крепителят, а и самата велика костенурка, дето
подпирала е сред морето Мандара. И такова тяло
сега в праха се е простряло! Варуна, Кубер, а и бога
на вятъра пред теб с тревога търчаха, вместо да се бият.
Боеше се дори самият бог Индра. Ти срази и Яма.
Владетел беше с мощ голяма, която всеки бог изпита,
а тук се валяш без защита. Величието ти познава
светът. А твоя род по слава е ненадминат и по сила.
Но друга мощ те е сразила. Отвърна ти лице от Рама,
затуй умря. И даже няма в рода ти, царю, оплаквачи,
та само вятърът ще плаче над теб. Доскоро боговете,
властители над световете, глави навеждаха смирени
пред тебе, а сега хиени разкъсват твоите глави.
За туй достоен е, уви,
мъжът, отвърнал се от Рама —
дори за мъка по-голяма.
Сега напълно те обсеби
смъртта, но рано тя над тебе
простряла беше свойта власт,
когато никоя от нас
не доизслуша ни веднъж
и сметна ти за смъртен мъж
тогова, който над всемира
всевластвува и не умира.
Чанд
Пожар е Рама, който в пепел преобръща леса от демони, а ти не го зачете,