когато му се кланят Брама бог и Шива — самите повелители на боговете.
От раждането още ближните си мразиш, но въпреки това с душата си добра
божественият Рама опрости ти греховете
и горе в райските чертози те прибра.
Доха
Море от милосърдие е Рама —
недостижимо щастие дори за праведници и аскети мъдри
на тебе, грешника, той подари.“
Чопай
До рая чак се извиши
плачът и в чистите души на боговете вля щастлива
утеха. Брама бог и Шива, светците заедно с Парада
проляха, сълзи от наслада, към Рама гледайки честити.
Не можеше да ги насити блаженството на тая сцена.
Едничка само съкрушена душа сред радостните други,
дочула клетите съпруги да плачат, плачеше и тя.
Ридаеше над участта на брат си Вибхишан. Видя го
всевиждащият. Кимна благо — Лакшман да иде да споходи
в часа на скърби и несгоди съюзника им. Най-умело
Лакшман извърши свойто дело. И ето го, след малко, брата
на Равън, трогнат от добрата
утеха, най-покорно спира
пред господаря на всемира. С любов го гледа и с надежда
божественият и нарежда: „Оставяй скърбите си, брате.
Прави обряд да се изпрати умрелият по обичая
към вечното му място в рая. И както Рама заповяда,
извърши Вибхишан обряда, възлизайки чрез тоз обряд
над брат си мъката на брат.“
Доха
Цариците вдовици с Мандодари
извършиха обряда тиланджали.
Сърцата им възвеличиха Рама,
макар от мъка още натежали.
Чопай
Извърши Вибхишан каквото
се следваше при опелото и пак при Рама на колени
с душа и разум просветлени се спря. Тъгата му изчезна,
стопена от една любезна усмивка — най-добра награда
за вярност. Рама заповяда: „Послушай, брате мой Лакшмане,
сега, когато завладян е напълно вражеският град,
вземи със себе си Ангад, Сина на Вятъра, Сугрива
и Джамбаван, и сто такива избраници между мъжете.
Идете там и помажете за властелин на Равън брата,
съюзника ни във борбата — добрия верен Вибхишан.
А аз все още съм изгнан
и в столица не Влизам, даже
да бъде тя на племе враже.“ Пристигна свитата в палата,
отдето до недавна злата душа и двойно зла осанка
на Равън властваше над Ланка. Приготвиха за кратко време
града за тържества големи и Вибхишан зае престола
според изречената воля на Рама. Всички насъбрани
молитвено допряха длани, почитайки с дълбок поклон
новопомазания трон. А после с новия владетел
се върнаха, където светъл сияеше ликът блажен
на Рама. Всеки приближен до него ставаше съсъд,
изпълнен с радости. Гласът на Рама се понесе благо
над войнството му и обля го с най-висше щастие, каквото
дарява само божеството.
Чанд
Говореше слова като амрита сладки:
„Войници храбреци от армията свята,
врага разбихте, Вибхишан царува в Ланка,
ще бъде вечна славата му в трите свята!
И този, който мене ще прославя с обич,
и вам, войници мои, ще въздава слава,
ще може през морето страшно на живота
чрез мойта благодат успешно да преплава.“
Доха
И дивните слова на господаря
войниците му слушат без насита.
В нозете-лотоси се кланя всеки,
божествения си водач почита.
ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТА
Сита се връща при Рама, който я изпитва чрез огън.
Боговете възхваляват Рама.
Чопай
При господаря призован,
в поклон заслуша Хануман: „Иди веднага в Ланка, сине
на Вятъра, и донеси ни от Сита вести, а на нея
предай, че мъртъв е злодея, и връщай се обратно в стана.“
Когато Хануман застана на градската врата под свода,
отвред затичаха в угода ракшаси пътя да му сочат,
поклони правейки му с почит. За пътя той дори не пита —
върви след тях, намират Сита. Разбира Сита в миг кому е
вестител той. Гори да чуе: „Кажи ми, здрав ли е добрият
владетел? Как е той самият и с него малкият му брат,
и цялата му храбра рат?“ „О майко, царят на Кошала
е жив и здрав. Войската — цяла. Умря, убит от Рама, Равън.
Обрядът вече е направен. А на престола го замести
цар Вибхишан.“ От тия вести преблаги тръпнеше честита
душата праведна на Сита.
Чанд
От щастие разплакана, попита Сита:
„Кажи ми, о маймуно мила, за отплата за тая новина каква награда искаш,
защото тя си няма равна в трите свята?“
„О майко, аз получих царство над всемира — отвърна той. — Награда по-голяма няма
от туй, че демонската армия разбихме
и съзерцавам аз божествения Рама.“
Доха