„О сине, нека доблестта свещена
духа ти възвисява цял живот и вечно да е милостив към тебе
потомъкът на слънчевия род!
Чопай
А ти сега се помъчи
да зърнат моите очи мъжа ми дивен, тъмнолик
и колкото в по-ранен миг, то толкова по-благодарна
ще бъда аз.“ И с лъчезарна усмивка Хануман разправи
на Рама, че в цветущо здраве съпругата му се намира.
Зарадва царя на всемира. „О Вибхишане и Ангаде —
наредба Рама им отдаде, — идете с Хануман при Сита.
С поклони, както се почита царица, й се поклонете.
Веригите й са отнети с погубването на злодея.
Върнете се обратно с нея.“ Пристигна пратената свита
в града. Пазачките на Сита
показаха се прелюбезни —
една излезне, друга влезне, една по-ревностна от друга
да стори някаква услуга. Наставя ги, не ги подканя
цар Вибхишан. Приготвят баня и ето я, излиза Сита,
от пленничеството измита, облечена в одежди дивни
и украсена с дивни гривни. Носилка внасят. Чинно чакат,
додето Сита като накит в постелята уханна сяда,
безгрешна, прелестна и млада.
И хубост още по-голяма
добива, мислейки за Рама.
А на носилката от двете
страни с оръжия в ръцете застават възхитени стражи,
недаващи да се покаже отблизо някой и погледне
царицата. Горките бедни маймуни и мечоци мили,
които са се устремили натам, се спират натъжени
пред копия и пред ръжени.
И Рама, трогнат от душа,
заръча: „Свитата пеша да дойде заедно със Сита.
Войската нека до насита да гледа. Сита за войската
не е жена, а майка свята.“ Усмихнат Рама го изрече
и на армадите си мечи, и на маймунските отряди
невиждана награда даде.
А от небесните чертози
се сипеше порой от рози.
И шестваше под цветопада
царицата. Но не награда я чакаше на Рама в стана
за мъките, а разгоряна
свирепа клада — да докаже
сред пламъка, че в стана вражи запазила се е безгрешна.
Сурово Рама я посрещна.
Доха
Загледани в божествения Рама,
срещу жена си строго замълчал,
дори и демониците-пазачки
обхвана ги уплаха и печал.
Чопай
Но Сита, не сгрешила с дело,
ни с дух, ни с дума, срещна смело мъжа си, който заповяда
изпитването й чрез клада. „Лакшмане — каза Сита, — зная,
че ти си стълб на обичая и на закона. Нареди
да палят огъня!“ Преди да чуе скръбните слова
на Сита, мислеше: „Мълва е туй.“ Сега Лакшман в сълзи
обля се, но да възрази на Рама смее ли? Погледна
лика му и от тръпка ледна пронизан, тръгна за дърва.
Самин разпали след това високо отрупаната клада.
Усети Сита, че отпада от нея всеки страх напразен,
и тъй закле се без боязън: „Ако не е прекрачвал друг
освен законният съпруг в сърцето ми, на мъки сито,
то тия пламъци, които са жежки, колкото е в ада,
на мен да донесат прохлада като сандалово дърво!“
И тръгна тя на тържество.
Чанд
В гората от езици огнени навлезе
царицата като в сандалов хладен лег.
„Хвала на Рама! Тоя, който му е верен
и люби го, не знае осквернена чест!“
На Сита отражението само пламна
и допирът от чужди пръсти изгоря
по нейната снага, а тя самата чиста сияеше, любвеобилна и добра.
А богът Агни върна благия си образ
и истинската Сита — стройната жена,
по хубост равна на Лакшми — поведе бавно, до Рама сложи я от лявата страна.
И засия до Рама прелестната Сита —
по-хубава от нея няма в тоя свят, — тъй както редом с някой синкав лотос пъпка разтваря се и разцъфтява златен цвят.
Доха
И дъжд цветя се сипе върху Рама,
и с песни хор от богове го слави,
и танц извиват гъвкави апсари,
и свирят им кинари конеглави.
И редом с дивната царица Сита
сияе Рама в свойто съвършенство. И викат с радост мечки и маймуни:
„Ура за Рама! Рама е блаженство!“
Чопай
Изпрати Рама благодарен
обратно смелия коларин
на Индра. Тръгна си Махали
с поклон към Рама и възхвали.
Дойдоха после боговете,
които вечно са заети със своите користни дела.
Покорно казаха: „Хвала на тебе, милостиви друже
на скръбните. От нас заслужи дотук признателност голяма.
Не ни забравяй пак, о Рама! Злодеят Равън, който в похот
разплул се беше и на поход се вдигна срещу небесата,
срази го твойта сила свята. Велик по дух, велик по тяло,
на земния живот начало, ти Брама си единосъщ,
лишен от страст и злоба мъж. Умът ти чист е и сърцето
от скверността на битието. О Рама, божество всевишно,
не си ти друг — самият Вишну, превъплътен сред океана
във Рибата и във Глигана, във Костенурката, в Джуджето,