в Лъвочовека — вред, където над нас надвисваше беда,
донасяше ни свобода, явил се силен и велик
в какъвто пожелаеш лик. Макар че Равън беше корен
на греховете, непокорен ненавистник на боговете,
и похот с гордост — тия двете злини да бяха му наслади,
о милосърдни, ти му даде подир смъртта му място в рая,
та в рая всеки бог се смая. Божествената наша орис
ни дава власт, но с нея в корист потънахме. Макар в небето
живеещи, от битието
увлечени и от властта,
забравихме благодатта на всепоглъщащата вяра.
Спаси ни, Рама, от поквара!“
Доха
Повдигнаха нагоре боговете
ръце молитвено и сред екстаза
на людете безсмъртни стана Брама
и следното похвално слово каза:
Тотак
„Ние пеем на Рама прослава, лъконосеца, който дарява благодатен покой на всемира. Като лъв той безстрашно раздира побеснелия слон — суетата. А снагата му, дивно излята, превъзхожда дори Камадева. И възпява се Рама в напева на премъдри светци и брамини, непорочни отвека и нине. Повелителя демонски, злия богоборец цар Равън, бе змия, ала Рама бе птица Гаруда и уби го. И всяка заблуда поразява. И всякакви скърби. И не дава от страх да се сгърби пред живота човек, ако люби боголикия Рама. На груби и на гневни обноски е враг. Вездесъщ, велемъдър, всеблаг. Благородните твои прояви са безбройни. Земята избави от проклетото демонско племе, отежнило я с мъки големи. Нероден, вездесъщ и единен, всепрославен, велик, непроклинан. Ти погуби злодея и брата на злодея. А брата с добрата
и покорна душа Вибхишан
възцари. О море-океан
от познание. Чужд на превзети
прехвалби. Аз ти падам в нозете —
към пречисти дела да ме водиш,
да убиваш греха ми в зародиш.
Неизменно към бедните люде
съпричастен, готов да прокуди
всяка тяхна уплаха и с блага
добродетелност той им помага
през менливото бурно море
на живота да плуват добре.
Не погубва безволните хора —
на духа им той става опора,
отстранявайки тежкия грях
да си духом разклатен и плах.
Аз прославям на Рама колчана,
и лъка му прославям, и стана.
И очите му — листи от лотос,
засияли от благост и кротост.
На блаженството ти си обител,
о съпруг на Лакшми, и лечител
на недъга на земните страсти,
о ти, който без труд ги надрасте!
Въплътен си в плътта на нещата
и без плът си. Туй в книгата свята
на премъдрите веди го има.
Светлината така неделима
е от слънцето, нищо, че тя
не е слънце. Расте почитта
на маймуните — гледат към тебе
с благодарност, задето изтреби
непокорните божи врази.
О велики, и богът пълзи
в низостта на живота, когато
не е богу сърцето богато
с всеотдайност, а с алчност за власт.
Милостиви, помилуй и нас.
Отнеми ни критичния разум!
Не умеехме ний да се пазим
от ума изкусител преди
и наченаха наште беди.
И щастливи били сме, нещастни!
Не оставяй бедата да расне, о губител на злото, корона на земята, властител на трона, пред чиито нозе се превива във поклон вездесъщия Шива! О разгадко на мирови тайни, благодат, благодетелю, дай ни, от която по-сладостна няма: любовта към нозете на Рама!“
Доха
И още дълго Брама прародител
не спираше така да го почита
с похвални думи и с блаженство пълно,
в лика му дивен вгледан без насита.
ПЕСЕН ДВАЙСЕТА
Рама се среща с духа на баща си. Възхвала на Рама от Индра.
Възкресяване на убитите маймуни. Възхвала на Рама от Шива.
Рама призовава маймуните и мечките да се разотидат по домовете си.
Чопай
Когато в Ланка радост рядка
цареше, слезе Дашаратха, бащата на Лакшман и Рама,
от рая. Щом ги зърна двама да му се кланят живи-здрави,
от сълзи царят се задави. „О тате, с твоите заслуги
сразих врага, когото други не можеха“ — така възкликна
синът и нова радост бликна в очите кротки на баща му,
та от вълнение голямо застанал беше като ням.
А Рама знаеше и сам за бащината обич мила.
Погледна го и с божа сила дари му знание, което
даряват само на небето. Бог Шива каза на Парвати:
„Обратно Рама в рая прати баща си, но не го избави
от бъдещите му появи под други образ на земята,
защото смяташе бащата
сина си за човек от плът —
не вникваше, че е духът на божеството и всемира.
Такъв избава не намира — ще се преражда в образ нов,
дарен с единствен дар: любов към Рама.“ Срещата им кратка
завърши. Тръгна Дашаратха честит към божите чертози,
покланяйки се пак на този, комуто цялата вселена