невидимо е преклонена.
Доха
Бог Индра, виждайки, че здрав е Рама и невредими са Лакшман и Сита,
не се сдържа, похвално слово каза, препълнено от обич и възхита:
Томарчанд
„О дом на добродетел и на слава, о Рама, който верните дарява с покой и разпростира за закрила десницата, в която се е скрила велика сила! Славя ти колчана. Стрелата славя, в него закопчана. Изтреби демоните людоеди начело с Равън. Твоите победи прославям, правейки поклон дълбок, че те донесоха на всеки бог избава от злодея и велик закрилник повелител в твоя лик. От цялата земя свали товара. Величието твое е без мяра. Останалите демони в уплаха неописуема се разпиляха подир смъртта на царя. Где се дяна осанката му, диво възгордяна, когато бяха му се покорили и в пещери се бяха изпокрили безсмъртните, а Равън людоеда преследваше кого къде съгледа: светците мъдри, птиците, стадата, преграждайки им пътя към благата. Къде се дяна? Вдън земя потъна. Каквото бе посял, това пожъна. Изслушай ме сега, о милосърдни, лотосооки, и недей се сърди, че бях до неотдавна сам с надменна душа и мислех — в цялата вселена не може никой друг безсмъртен мъж да бъде тъй велик и тъй могъщ. Но зърнах твоята снага. Пред нея безмерната ми гордост се разсея. Лишен от форма и лишен от плът — такъв предимно тачи те светът, какъвто според ведите те знаем: неразкриваем и непознаваем. Но аз те тача видим и възхвала към теб отправям, царю на Кошала. И тримата с Лакшман и Сита живейте в моята душа честита. Дари ми вяра в теб и отсега довеки считай ме за свой слуга!
Чанд
Дари ми дар да вярвам в тебе всеотдайно, о Рама, охранителю на божествата,
по красотата си надминал Камадева
и вкупом всички хубавци от трите свята.
Ти, който примиряваш всички антиподи във тялото и във душата на човека,
комуто Брама бог и Шива бог се кланят, от милосърдие душата ти е мека.
Доха
И мен помилуй. Твоята повеля,
о Рама, чакам със сърце готово
за дело.“ И всемилостният Рама
отвърна на смиреното му слово:
Чопай
„В сражение с врага безбройни —
маймуни, мечки, храбри войни за мене сложиха глави.
Смили се и ги съживи!“ В постъпките на Рама скрит е
потаен смисъл. Мъдреците избрани само го разбират.
Веднага рухнал би всемирът, ако ли Рама заповяда.
И от безформена грамада отново би го съживил.
Но той към Индра беше мил, оставяйки го да изпита
величието си. С амрита поръси Индра и раздвижи
маймунските и мечи рижи, вдървени от смъртта тела.
Макар че Индра бог поля с амброзията мъртъвците
на двете армии, едните възкръсваха, ония — не.
Когато Рама им отне живота, демоните сляха
души с душата му и бяха спасени да не влизат в нови
повторни жизнени окови. А във армадата космата
превъплътени, божествата се криеха и затова,
безброят мъртви оживя, когато Индра бог ги ливна
с амрита. Радостта им дивна край Рама всичките събра.
Чия душа е тъй добра към своите и толкоз блага
към чуждите, та ги полага дори и в рая? Кой е равен
на Рама, дето даже Равън, от похот и от грях разплут
злодей, в небето всеял смут, дари със участ, за каквато
мечтае съществото свято.
Доха
На колесниците си боговете
се метнаха и със душа щастлива към свойто царство се запъти всеки.
При Рама спря тогава богът Шива.
Ръцете си въздигна към небето
и просълзил се от любов свещена,
задавен от вълнение голямо,
похвално славословие начена:
Чанд
„Помилуй ме, о лъконосецо велики,
о благодетелю на богове и люде, пожар, изгарящ гъсталака от съмнения,
и вятър, гонещ облаците от заблуди.
Незрим и зрим — на доблестите си обител,
о слънце в бездната от грехове и грешки,
о лъв, убиващ слона на страстта чрезмерна,
броди сред храсталака от души човешки!
О хладен вятър, който чашките затваря на лотосите на стремежите суетни!
Мандара за морето на живота! Дай ми
усмивка — в мрака на страха ми да просветне!
Живей в гръдта ми с малкия си брат и Сита.
Навеки обитавай, царю Рама, в нея, украса на земята, радост на светците,
ти, който и страха на Тулси Дас разсея.
Доха
Когато вземеш царската корона,
която винаги ти е принадлежала,
о господарю, знай, и аз ще дойда
да гледам тържеството ти в Кошала.“
Чопай
Когато си замина Шива,
при Рама със душа щастлива в поклон застина Вибхишан,
владетелят нововенчан на Ланка, брат едноутробен
на Равън, само че беззлобен и честен. Кротко му зашепна:
„О царю мой с великолепна ръка, държаща лък могъщ,
прославил се нашир и длъж по трите свята чрез победа