поклон на мъдреците. Шум гърмовен стресна трите свята,
избликнал изпод колелата на колесницата, когато
потегли. Трон от чисто злато сияеше на нея. Двама
седяха в трона Сита — Рама, тъй както върху върховете
на планината Меру свети светкавица до облак дивен,
от блясъците й обливан. Над цар, над трон, над колесница
и над царица яснолица
порой от лотоси и рози,
вали от божите чертози.
Ветрец подухва ароматен,
и той от боговете пратен. Под тях водата в езерата,
от слънчеви лъчи огрята, избистря се и им подлага
пред погледите гледка блага. Летят царицата и царят —
пред тях пречисти се разтварят посоките и все с добри
знамения. „Полето обозри под нас, о скъпа моя Сита.
На него рухна с гръд пробита Лакшман, сразен от Индраджит,
но бе убиецът убит и гледай — още труп до труп
лежат, натрупани накуп. Врази са туй, от нас сломени.
А тука Равън срещу мене се яви, и брат му Кумбакарън,
на помощ братова докаран.
Доха
Това е моста над морето. Близо
до него ще съзреш на Шива храма,
от мен издигнат.“ И се поклониха
към тоя храм царицата и Рама.
При всеки отдих царят на Кошала
любезно изброяваше на Сита реки, гори и планини — да знае
покрай какво и над какво прелита.
Чопай
Под тях изникна гъсталака
на святата гора Дандака и колесницата с изкусна
извивка над леса се спусна, препълнен с хижи на брамини.
И тръгна Рама да премине
Пред висшата браминска каста
и пред великия Агастя, навел глава в колата тиха.
И всички го благословиха. От тоя лес подир минута
на планината Читракута божественият озова се,
та на премъдрите монаси по тамошните пещери
блаженство пълно да дари. Поеха пак и той посочи
на Сита долу где клокочи Ямуна, смъкваща с талази
греха от грешник, щом прегази през нея. „Ето и реката,
почитана от божествата — реката Ганг. Поклон сторете —
очиства тя от греховете. А ето долу и Праяга —
единствен поглед и веднага светилището ще прогони
от нас греха на милиони живота. Делтата Тривени
под нас е, дето три свещени
реки се сливат — стъпалата
към рая, в който за отплата
отиват чистите при Вишну,
сменили бремето излишно на тялото и битието
с величието на небето.“
Доха
Щастливи сториха поклон на трите
реки: Ямуна, Ганг и Сарасвати,
разплакани от радост, че докосват с очите си оброчищата святи.
А после слязоха и всеки мигом
се втурна в делтата да се изкъпе,
принасяйки във дар на боговете
душата си, а и предмети скъпи.
Чопай
Обърна Рама светъл лик
към Хануман: „На ученик, послушник кротък на брамини,
се престори веднага, сине, защото искам да те пратя
в Авадхапур, та на Бхарата да кажеш, че сме живи-здрави.
Узнай самият какво прави и бързо тука се върни
с благоприятни новини.“ Синът на Вятъра веднага
отвърна му с усмивка блага: „Отивам всичко да разкажа.“
А Рама сам при Бхарадваджа отиде. Постникът велик,
от чийто лик струи светлик, роден от подвизи сурови,
започна да го славослови. Сбогуваха се чрез поклони
и колесницата подгони пространството да го скъсява
накъм кошалската държава. Нишадският владетел Гуха
и хората му, като чуха, че близо някъде тъдява
с дружина Рама се задава, затичаха по бреговете
на Ганг и гръмко гласовете деряха ехото над нея:
„Но где я лодката му, где я?“ Ей колесницата прелита
над Ганг и слиза долу. Сита с молитви кланя се — безмълвни,
но с почит всеотдайна пълни. И Ганг така благослови я:
„Додето аз брега си мия довека с моите талази,
небето тебе да опази, о хубавице дивнолица,
от орисия на вдовица!“
Дочул ги там да разговарят,
към тях затича Гуха — царят нишадски. Зърна Рама, Сита
и в тях загледан без насита, от щастие изгуби свяст,
додето Рама с нежен глас приветства го и го изправи
в обятията си корави.
Чанд
Прегърна Рама своя стар приятел Гуха,
до себе си му стори място да поседне,
разпитвайки го здрав ли е и как живее.
Отвръщаше му Гуха с устни още бледни:
„Сега видях нозете-лотоси на Рама,
нозете, пред които Брама бог и Шива
се кланят, и съм вече здрав и силен тялом,
а пък душата ми е двойно по-щастлива.“
Макар нишадецът да бе от долна раса,
прегръщаше го Рама като роден брат.
Поетът Тулси Дас си казва: „О слепецо,
забравил си, че Рама значи благодат.“
Сказанието за великата му доблест
измива всички грехове и отстранява
пристрастията мирски, сменяйки ги с мъдрост. Затуй безсмъртните въздават му прослава.