Доха
Премъдри са, които слушат разказ за неговите битки величави:
с победи тях самите бог дарява,
а и велики тях самите прави.
Сърце, сега мисли проникновено:
живееш в ерата на Калиюга —
злини, насилия. Опора наша
е името на Рама. Няма друга!
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Рама се завръща в Айодхя, посрещнат тържествено от целия народ.
Маймуните от свитата му Приемат човешки облик.
Възхвала на Рама от ведите, които се явяват в образите на брамини певци.
Чопай
Под колесницата изплава
градът, достоен за прослава от Рама. Вдигна той към него
десницата си и обзе го вълнение пред роден край,
по-мил дори от божи рай. И рече тъй с душа щастлива:
„Надолу гледай, о Сугрива, О Вибхишане, о Ангаде —
градът Айодхя се зададе насреща ни. Макар да зная,
че няма по-красив от рая, където обитава Вишну,
и който рай е хвален пищно от всички веди и пура ни,
та всеки смъртен вечно храни надежда там да се посели,
все пак рождените предели за мен по-скъпи си остават.
Това малцина проумяват. Бълбука през местата скъпи
реката. Който се окъпе в девствените й талази,
за него място ще се пази
до мен да бъде приближен —
безгрешен, мъдър, преблажен. И всеки жител в тоя град
обичам като роден брат. Градът Айодхя като цяло
към мойто лоно е стъпало.“
„На град Айодхя слава, слава!
Напълно той я заслужава — възкликват спътниците прави —
не друг, а Рама сам го слави!“
Доха
В града народ като море бучеше,
нетърпелив да поздрави витяза.
Над него Рама се изви и кацна
и тъй на колесницата си каза:
„Сега отивай си при бога Кубер,
отдето нявга Равън те открадна.“
И колесницата обратно литна,
макар че мъката й бе грамадна.
Чопай
Пред целия народ Бхарата
изтича да си зърне брата.
Снагата му бе изтъняла
от мъка в тежката раздяла. Душата му не се насища
от гледката. Отзад Васища
и Вамадева — старци святи,
по цялата земя познати, вървят. Когато ги съзира
всевластелинът на всемира, прекланяйки пред тях лика си,
колчана сваля и лъка си — с душа покорна и честита
учителите си почита. Лакшман стои до него редом, м
и той на обичая предан,
Васища ги прегръща двама
и пита здрави ли са. Рама отвръща: „Здрави сме. Дължиме
това на теб, непогрешими светецо, че ни надари
със своите милости добри.“ Пазител на закон и нрави,
смирен поклон героят прави на всичките брамини. В знак
на обич ничком пада пак в нозете братови Бхарата,
в които скланят си снагата със радост Шива бог и Брама.
Покланя се, но сила няма обратно той да се изправи,
та Рама с мишците си здрави повдига го да го докосне
с милувка. Сякаш рози росни са техните очи — от влага
облети, бисерна и блага.
Чанд
От розите-очи се стичат бурни сълзи.
Претръпнали тела притискат брат о брата, С безкрайно нежна обич е изпълнен Рама,
спасителят и господар на трите свята.
Поетът Тулси Дас ви казва: „Нямам сила, ни божа дарба срещата им да опиша.
Любов и свята нежност в тях се въплътиха
и срещнаха се да изваят хубост висша.“
Говореше на брат си Рама, но Бхарата
не можеше да му отвръща още. Шива
тогава каза на Парвати: „Има радост,
която с думи и със ум не се разкрива.“
Възвърнал сили, рече най-подир Бхарата:
„Сега съм здрав. Добре съм вече, брате скъп.
Десница ми подаде ти и ме изтегли
из океана от страдание и скръб.“
Доха
И брат си Шатруган прегърна Рама.
Лакшман и той притисна без слова в обятия Бхарата. Четирима
стояха дивно слети два по два,
Чопай
След туй си сменяха местата,
изтласквайки си от сърцата скръбта. Бхарата пред нозете
на Сита падна и обзети от радост, той и Шатруган
седяха, слели длан о длан. Зад тях народното море
не можеше да побере вълнението си. От час
на час бучеше от екстаз да види Рама. И тогава
той, който всичко направлява, направи чудо, за да може
отвсякъде ликът му божи да бъде виждан: размножи
лика си и се приближи до всекиго в един и същ
момент титанът вездесъщ, И не разбра, зарадван лудо,
народът, че това е чудо. На две тълпата се отваля
да мине майка Каушаля. Бегом към Рама се отправя
царицата, тъй както крава към своето теле, което
цял ден било й е отнето.
Чанд
Затичаха да срещнат Рама всички майки,
тъй както вечер кравите неудържими
към своите отлъчени телета тичат