Выбрать главу

Доха

Премъдри са, които слушат разказ за неговите битки величави:

с победи тях самите бог дарява,

а и велики тях самите прави.

Сърце, сега мисли проникновено:

живееш в ерата на Калиюга —

злини, насилия. Опора наша

е името на Рама. Няма друга!

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА

Рама се завръща в Айодхя, посрещнат тържествено от целия народ.

Маймуните от свитата му Приемат човешки облик.

Възхвала на Рама от ведите, които се явяват в образите на брамини певци.

Чопай

Под колесницата изплава

градът, достоен за прослава от Рама. Вдигна той към него

десницата си и обзе го вълнение пред роден край,

по-мил дори от божи рай. И рече тъй с душа щастлива:

„Надолу гледай, о Сугрива, О Вибхишане, о Ангаде —

градът Айодхя се зададе насреща ни. Макар да зная,

че няма по-красив от рая, където обитава Вишну,

и който рай е хвален пищно от всички веди и пура ни,

та всеки смъртен вечно храни надежда там да се посели,

все пак рождените предели за мен по-скъпи си остават.

Това малцина проумяват. Бълбука през местата скъпи

реката. Който се окъпе в девствените й талази,

за него място ще се пази

до мен да бъде приближен —

безгрешен, мъдър, преблажен. И всеки жител в тоя град

обичам като роден брат. Градът Айодхя като цяло

към мойто лоно е стъпало.“

„На град Айодхя слава, слава!

Напълно той я заслужава — възкликват спътниците прави —

не друг, а Рама сам го слави!“

Доха

В града народ като море бучеше,

нетърпелив да поздрави витяза.

Над него Рама се изви и кацна

и тъй на колесницата си каза:

„Сега отивай си при бога Кубер,

отдето нявга Равън те открадна.“

И колесницата обратно литна,

макар че мъката й бе грамадна.

Чопай

Пред целия народ Бхарата

изтича да си зърне брата.

Снагата му бе изтъняла

от мъка в тежката раздяла. Душата му не се насища

от гледката. Отзад Васища

и Вамадева — старци святи,

по цялата земя познати, вървят. Когато ги съзира

всевластелинът на всемира, прекланяйки пред тях лика си,

колчана сваля и лъка си — с душа покорна и честита

учителите си почита. Лакшман стои до него редом, м

и той на обичая предан,

Васища ги прегръща двама

и пита здрави ли са. Рама отвръща: „Здрави сме. Дължиме

това на теб, непогрешими светецо, че ни надари

със своите милости добри.“ Пазител на закон и нрави,

смирен поклон героят прави на всичките брамини. В знак

на обич ничком пада пак в нозете братови Бхарата,

в които скланят си снагата със радост Шива бог и Брама.

Покланя се, но сила няма обратно той да се изправи,

та Рама с мишците си здрави повдига го да го докосне

с милувка. Сякаш рози росни са техните очи — от влага

облети, бисерна и блага.

Чанд

От розите-очи се стичат бурни сълзи.

Претръпнали тела притискат брат о брата, С безкрайно нежна обич е изпълнен Рама,

спасителят и господар на трите свята.

Поетът Тулси Дас ви казва: „Нямам сила, ни божа дарба срещата им да опиша.

Любов и свята нежност в тях се въплътиха

и срещнаха се да изваят хубост висша.“

Говореше на брат си Рама, но Бхарата

не можеше да му отвръща още. Шива

тогава каза на Парвати: „Има радост,

която с думи и със ум не се разкрива.“

Възвърнал сили, рече най-подир Бхарата:

„Сега съм здрав. Добре съм вече, брате скъп.

Десница ми подаде ти и ме изтегли

из океана от страдание и скръб.“

Доха

И брат си Шатруган прегърна Рама.

Лакшман и той притисна без слова в обятия Бхарата. Четирима

стояха дивно слети два по два,

Чопай

След туй си сменяха местата,

изтласквайки си от сърцата скръбта. Бхарата пред нозете

на Сита падна и обзети от радост, той и Шатруган

седяха, слели длан о длан. Зад тях народното море

не можеше да побере вълнението си. От час

на час бучеше от екстаз да види Рама. И тогава

той, който всичко направлява, направи чудо, за да може

отвсякъде ликът му божи да бъде виждан: размножи

лика си и се приближи до всекиго в един и същ

момент титанът вездесъщ, И не разбра, зарадван лудо,

народът, че това е чудо. На две тълпата се отваля

да мине майка Каушаля. Бегом към Рама се отправя

царицата, тъй както крава към своето теле, което

цял ден било й е отнето.

Чанд

Затичаха да срещнат Рама всички майки,

тъй както вечер кравите неудържими

към своите отлъчени телета тичат