Но те със слава се покриха, понеже вожда им самия
въздаде им благословия. Че инак камъните, дето
потъват, теглейки в морето удавници, не щяха кротки
така да плават като лодки. Не го е сторил Океана —
самин ли ще си прави рана! Не е това заслуга сляпа
на ловката маймунска лапа.
Доха
Скали да плават — Рама туй го стори.
Намерят ли се хора да им хрумне на друго божество да се покланят
освен на Рама, те са слабоумни!
Готов бе мостът и вълните,
доскоро диви, страховити, сега се сгушиха послушни.
Не можеше да го полюшне всевечната стихия бурна.
Маймунската войска се втурна по него силна и велика
и бойните си призиви завика. На моста Рама сам застана,
за да обгледа океана. Но още той преди да свари
да хвърли поглед, всички твари изплуваха от дълбините
да зърнат Рама те самите. Чудовища и крокодили,
и змии, дълги триста мили, и други още по-големи,
които в своите кореми спокойно тия биха смлели,
самите следвани от цели стада, по-силни пък от тях,
сега се смесваха без страх и с радост гледаха към Рама.
На тая радост равна няма. И нямаше простори сини,
а само хиляди гърбини, додето Рама поглед спре
в необозримото море. Над тях ечеше екот смътен —
войските движеха се с тътен. Поет не може изнамери
слова за техните размери.
Доха
По моста крачеха тълпи маймуни,
над тях по въздуха летяха други
а трети тичаха по гърбовете
на китове, тюлени и влечуги.
ПЕСЕН ВТОРА
Съпругата и синът на Равън го съветват да се помири с Рама,
като му върне Сита. Равън отказва високомерно.
Чопай
И Рама с малкия си брат,
загледани към свойта рат, след нея тръгнаха с усмивка.
И ей ги вече на почивка оттатък океана спрели
на Рама воините смели. Когато уреди бивак
на острова на своя враг, заръча Рама на войските:
„Идете да се подкрепите, с каквото тука са родили
дърветата, та утре сили да имате, щом почне боят.“
При тая заповед безброят космати воини зашета
в гората. Всичките дървета във чест на Рама разцъфтяха,
завързаха и в миг узряха разкошни плодове големи,
неспазвайки годишно време. Маймуните ядяха сладки
неща и хвърляха с нападки скали към вражеската крепост,
надвиквайки се от свирепост.
А минеше ли там ракшас,
ограждаха го те завчас и караха го да танцува,
отдавайки хвала томува, комуто равен нийде няма —
великия и славен Рама. След туй, решили, че не са му
големи мъките, носа му отхапваха, пък и ушите.
Оттам ракшасите, горките, направо тичаха в палата
на Равън, искайки разплата. И щом от тях научи Равън,
че мост от Рама е направен и че войска е надошла,
той ревна с десетте гърла:
Доха
„Наистина ли има мост дотука?
Нима е вярно, дето го мълвите, че Рама мост е метнал над морето
и вързал господаря на водите?“
Чопай
Но бързо Равън се съвзе
и гордо стъпи на нозе, показвайки добре пред тях,
че няма той от Рама страх. Ала жена му Мандодари
с поклон повдигна свойто сари и вътре в къщи на колени
му каза: „Мъжо разгневени, враждувай само с тез герои,
които сам с ръцете свои или с ума си би надвил.
Послушай ме, съпруже мил, недей враждува с тоя Рама,
че разликата е голяма, а приликата ви е малка:
той — Слънце, ти — светулка жалка.
Всевишният властител Вишну
таи се в образа му скришно, дошъл с божествена заръка
земята да спаси от мъка.
Доха
Падни в нозете-лотоси на Рама!
С добро върни съпругата му Сита. Сина си възцари, стани отшелник.
Тогава Рама сам ще те почита!
Чопай
У Рама потърси подкрепа.
Дори пантерата свирепа, щом жертвата й срещу нея
закрачи право, не яде я. О мъжо мой десетоглави,
каквото трябваше, направи: ти много демони затри,
и богове срази дори, навред прослави се с победи,
но знай — божествените веди предписват, щом се състари,
да се оттегли вдън гори монархът и да размишлява
за преходната мирска слава. И твоят ден за там настъпи.
Иди в леса, съпруже скъпи, далеч от страстите в двореца
да мислиш само за твореца на тоя свят и негов страж,
хранител и рушител наш. На Рама драг е, който нему
с любов и кротост отдаде му поклон и слава. Тъй че ти
побързай и го почети, оставил в къщи гордостта си.
За него святите монаси се чистят с пости и митарства,
царе напущат своите царства,
а ето че при тебе той
дошъл е сам, съпруже мой, и висша милост ти дарява.
Послушай ме и твойта слава, от днеска праведна и свята,