и млякото само тече от всяко виме.
За майките и за роднините си Рама
намери думи утешителни и нежни.
В съсъда на душите им потече радост,
изтласквайки навън горчивините прежни.
Доха
Лакшмановата майка, засияла
от радост, към Лакшман се спусна. Единствена пред царя победител
Кайкеи само чувстваше се гузна.
Макар че редом с другите царици
Лакшман прегръщаше с любов и нея
да вземе нейната благословия,
смущението й не се разсея.
Чопай
Свекървите си среща Сита.
С поклони чинни ги почита, А те я благославят: „С Рама
щастливи вечно да сте двама, Тъга да не прекрачи прага
на къщата ви!“ Блика влага от радостните им очи,
а мъчат се да не личи, че плачат, вдигайки сахани,
от тежко злато изковани, пред госта, както е обрядът.
Очите майчини не падат от дивната снага. Честита,
царицата все пак се пита; „О господи, децата мои
наистина ли са герои, сразили демони и даже
самия повелител вражи? Такава смелост кой им даде,
когато толкова са млади — с осанка юношеска, мила?
Отде у тях такава сила?“
Доха
Не сваля погледа си Каушаля
от Рама, Сита и Лакшман отсреща. С блаженство гледа ги, каквото само
честита майка може да усеща.
Чопай
Маймунският водач Сугрива
отърси сивата си грива и взе човешки лик И Нал,
и Нил не би човек познал — лица красиви, ръст висок.
А Джамбаван от стар мечок превърна се на строг мъжага.
Ангад и Хануман със блага усмивка сменят груби бърни.
Благоволи да ги превърне във хора Рама за отплата
на верността им. Отиват бившите маймуни
и всяка иска да целуне
Бхарата и да го прослави
за предостойните му нрави,
след туй следят как величае
народът в своите обичаи
водача си и как го тачат
сърдечно — както тях водачът, Заръча Рама на мъжете
от свитата си: „Положете
глави в нозете на светците.
Идете да се поклоните
най-първо на Васища. Само
благодарение на милостта му сполучих аз да надделея
във битката срещу злодея. Учителю, това са наши
приятели, Не ги уплаши гръмливото море на боя,
и всеки беше лодка
с която към победен бряг
доплувах. Всеки ми е драг повече даже от Бхарата.“
От пълно щастие телата трепереха и всяко слово
ги полюляваше отново.
Доха
Отидоха пред майка Каушаля
във знак на почит да сведат глави. „Обичам ви като самия Рама“ —
изрече тя и ги благослови.
Валеше цветен дъжд от небесата.
И Рама се прибираше дома си под погледите дивни на жените
от градските балкони и тераси.
Чопай
Градът бе украсен богато
със много съдове от злато; изнесени пред всеки праг,
без туй блестящи, ала Пак излъскани според закона.
А улиците, с благовонна вода поръсени, ухаят.
Гирлянди вред висят, та краят не им се вижда. Ярки
цветя окичват нови арки. Площадите са с изумруди
обсипани. А ветри луди надиплят скъпи знамена
в небесната синевина. Ечат литаври за прослава
на госта тъй, че сякаш плава в море от звукове градът.
Дарени с дарове, редят
благословии люде знатни.
Издигайки сахани златни,
невести, от които няма
по-хубави, прославят Рама с обряда арти. Пеят песни
кошалските жени пречестни за царя на Кошала, който
дори единствено със свойто велико име отстранява
бедите и донася слава. Макар да е хилядоусто
влечуго Шеша, той напусто опитал би се да разкаже
и хилядна частица даже за радостта на тоя град
великолепен и богат. Дори и на самите веди
ще бъдат разказите бледи, и на Шарада — че слова
къде ще найдат за това?
Доха
Айодхя беше езеро, а в него
жените — нощни лилии. В раздяла със Рама всяка чашка се затвори.
И ето — всяка пак е разцъфтяла.
Знамения добри се появяват
и господарят вечен на всемира,
опора на мъжете и жените,
честит в дома си се прибира.
Чопай
Бог Шива каза на Парвати:
"Разбрал, че с много виновати очи поглежда го Кайкеи,
отиде Рама първо ней да занесе след грях покой.
А после към палата той пое със цялата си свита.
Тълпата тръгна си честита.
Васища — първожрецът — свика
брамините. „Дойде велика минута, братя: по закона
да си заеме Рама трона. Добър е знака в зодиака
за днес. Не бива да се чака. Сами решете и кажете,
о най-почтени сред мъжете.“ Жреците, чакали отколе
това, не чакат да ги моли — мълвят, от радост просияли:
„Стори обряда тиланджали! Не бива той да се отлага,
а нека осени веднага с безкрайна радост съществата
навсякъде из трите свята!“