Доха
Повикаха Сумантра — кочияша —
и пратиха го да гласи каквото
изисква обичая, за да бъде
невиждано по блясък тържеството.
Приготви той коне и колесници
и слонове разкошно украсени.
Заръча за обрядните предмети.
Щастлив, пред жреца падна на колени.
Чопай
Градът огласян бе от песни,
обсипван от цветя небесни. „Слуги, идете изкъпете
снагите яки и напети на моите другари“ — рече
всеблагият владетел. Вече слугите бяха при Сугрива
и другите бойци. Измива от себе си с доволство всеки
умората от дни нелеки.
Отива Рама при Бхарата
и сам отрязва му косата, с години раснала, понеже
заклел се бе да я не реже, додето те отново двама
не се прегърнат живи с Рама. Владетелят самин помага
на тримата си братя с блага усмивка да се къпят. Шива
промълви радостно: „Прелива добрият Рама от любов
към хората и е готов да стори всичко за онез,
които са му верни с чест.“ Не могат люде да възпеят,
не може даже Шеша — змеят възпя със хиляди уста
на Рама и Бхарата радостта. Разпусна своите коси
и Рама — да се украси по обичая за обряда.
Изми се, щом му заповяда Васища. Накити надяна
и блесна с хубост невидяна до днес, та Камадева сам
пред нея би изпитал срам.
Доха
А пък свекървите умиха Сита
и я облякоха в одежди дивни.
Върху снагата тънка засияха
от тежко злато пръстени и гривни.
И мислеха си старите царици
с души, пленени от чертите мили,
че те не са се раждали напразно,
нито деца напразно са родили.
От лявата страна на Рама Сита
застана и към тях тълпа голяма
от богове и от светци се спусна,
предвождани от Шива и от Брама
Чопай
Първосвещеникът Васища
на гледката не се насища. Извика да внесат престола.
Изпълват висшата му воля: донасят трона, при което
помръква слънцето в небето — пред блясъка на трона бледо.
И Рама — слънчевото чедо — на трона сяда и почита
с поклон брамините. Към Сита и него гледат като неми
от радост те. Едва след време съвземат се да заредят,
тъй както иска го редът, от ведите свещени песни.
И от просторите небесни запяха песни боговете:
„Славете всички, прославете божествения Рама, който
достойно изпълнява свойто обричане пред небесата!“
Васища със десница свята върху престола пръв помаза
за пълноправен цар витяза, изписвайки му знак „тилак“.
След туй Васища кимна благ на другите жреци — и те
да сложат знака си. Расте на майките възторгът лудо
и всяка вдига златно блюдо — за кой ли вече път повтаря
обряда арти в чест на царя, от всички чакан дълго време
законния си трон да вземе. Брамините дарува Рама по щедрост нему равен няма. И просяците не отпрати —
от бедни стори ги богати.
А всички богове, видели
от облачните си предели, че Рама пак корона сложи,
запяха с дивни звуци божи.
Чанд
Щастливи, боговете удрят барабани.
От песни ангелски се огласява раят. Апсари тънконоги вият кръшни танци.
Блаженство по-голямо смъртните не знаят.
Вишат снаги красиви братята на Рама.
Ангад и Хануман и те със царствен вид размахват белезите на достойнство висше:
чадър, ветрило, пика, сабя, лък и щит.
А Рама — украшението на рода си —
до Сита — въплъщението на Лакшми —
седи, способен с блясъка на свойта хубост хиляда камадевовци да затъми.
На облак свеж прилича. Носи жълти дрехи.
Окичен с накити по тяло и нозе. Лотосоок. Широкогръд. С ръце големи.
Блазе томува, който види го, блазе!
Доха
Не могат изрази това блаженство
и най-велеречивите уста. Еднички Шива, Шеша и Шарада
и ведите му вникват в същността.
Сбогувайки се боговете с Рама,
обсипаха го с песни и венци.
Тогава се явиха всички веди
във облик на пътуващи певци.
С велика почит ги посрещна Рама,
той, който всяка тайна проницава.
От ни един човек не разпознати,
въздадоха му ведите прослава:
Чанд
"Живей, о господарю видим и невидим,
о царю на царете, който повали владетеля десетоглав на мрака Равън
и демоните най-могъщи и най-зли.
Ти, който се превъплъти в човешки образ, и бремето, измъчващо земята, сне,
пред теб, о Рама, и пред твоята съпруга смирено се прекланяме на колене.
Илюзията на живота подчинява
всевластно хора, демони и богове.
Блуждаят в плен на кармата и суетата и никой няма сили да се отърве.
Спасение от мъките намира само
онуй щастливо същество, върху което
преблагия си поглед спреш, о господарю. Спаси и нас от бремето на битието.