А който твойта благодат не оценява,
от гордостта на знанието е пиян и чака го падение, макар да има
дори от боговете по-възвишен сан.
А който всякакви надежди е оставил и уповава се на твойта благодат,
през океана на живота ще преплува,
блажен чрез вярата си и от нас възпят.
В нозете ти се кланят Шива бог и Брама.
Дори пръстта, полепнала по тях, е свята. От ноктите на твоите нозе извира
реката Ганг — чистилище на трите свята.
Нозете ти белязани са с божи знаци
на висша власт: копраля, жезъл, знаме, лотос. В изгнание бидоха бодени от тръни.
Пред твоите нозе прекланяме се с кротост,
Поклон пред теб, дърво всевечно на живота, чиито корени за нас остават скрити.
Шестте му ствола, двайсет и петте му клона са с четири различни слоя под корите.
По туй дърво цъфтят стремежите човешки
и страстите протягат вейки поривисти.
Напролет блика в тях мъзгата на възхода,
смъртта наесен просвистява в жълти листи.
Прекланяме се пред дървото на живота,
макар че ражда то различни плодове:
едни са сладки, други — кисело-горчиви. Поетите в похвала сливат гласове.
Ако ли някой твойта същина разбира,
то нека да те слави като вездесъщ
непостижим световен дух. А ние славим
превъплъщението ти във царствен мъж.
О Рама, дом на милосърдието висше, благослови ни, боже, да отмахнем смело
от себе си оковите на битието,
за да се посветим на теб с душа и дело…
МОРАЛНО-ФИЛОСОФСКИ ФРАГМЕНТИ
ЗА ДЪЖДА
Доха
Лакшмане, виж — пауните танцуват, видели облаци. Разперват пищно
перата си. Така човек се радва,
съзрял поклонници на бога Вишну.
Чопай
Напира халата гръмлива.
Сърцето ми от страх се свива, само без милата жена.
Внезапно блесва светлина от мълния, но мигом чезне
в беззвездните небесни бездни. Така е с любовта на злия —
без време времето гаси я. Натегнал облакът от влага
към жадната земя поляга. Така под тежестта нелека
на свойто знание човека съвсем се сгърбя най-подире.
Скали, чукари и баири търпят на капките камшика.
Така със сдържаност велика добрите люде всеки път
на злите речите търпят. Дерета плитки и оврази
сега потекоха с онази
безмерна горделивост, дето
гори на бедния сърцето, когато стане по-богат
донякъде от своя брат. В праха водите стават мътни.
Така сърцето и умът ни от скверността на битието
помътват се. Но цели, ето — напълниха се езерата
като душите ни с добрата постъпка хорска или реч.
Водите бягат надалеч — към океана, дето спират
и неподвижни там намират покой от своята тревога,
тъй както и сърцето — в бога.
Доха
Трева расте и бърже заличава
в леса пътеките — иди търси ги.
Така сред разни ереси се губят
от нас премъдрите свещени книги.
Чопай
И сладко чуваме от всяка
страна безброен хор да квака от жаби, както сричат веди
почтените аскети бледи. С корони нови са покрити
дърветата като душите на мъдреците преблажени,
от нова мисъл осенени. Единствени, когато плисне
дъждът, се лъсват два безлистни шубрака: арка и джавас.
Така и при добрата власт отпада силата на злия.
Изми дъждовната стихия праха от покриви и друми.
Човек на гневните си думи
отприщи ли веднаж потока,
така в неведома посока
се свлича добродетелта му,
макар с търпение голямо
събирана. А виж пред жътва
полето житно как се жлътва:
човек раздава ли богатства,
богатството му тъй нараства.
В нощта ту там, ту тука
светулка трепетно блещука —
тъй еретици лицемери
се сбират с факли и фенери.
Преливат бентове и диги —
обилната вода руши ги.
Така разваля се добрата
жена, познала свободата.
Селяци бурена плевят.
В душите плевел са гневът,
страстта и жаждата за слава —
мъдрецът ги изкоренява
така от своето сърце,
макар с избодени ръце.
Изчезна патицата чаква
и мъжкият не я причаква.
С настъпване на Калиюга
изчезват тъй една след друга
почтеността и светостта.
По каменистите места
обаче нищо не порасте.
Така не никнат мирски страсти
на праведник в душата блага
дори при изобилна влага.
Множат се тварите, гъмжат —
живот дарува им дъждът.
Така и при добра държава
народът се увеличава.
За отдих пътниците спряха —
подириха в пороя стряха.
Познанието тъй надвива
пристрастността ни горделива.
Доха
Понякога излиза остър вятър
и къса облаците като дрипи.
Тъй непрокопсаният син успява