семейната почтеност да разсипе.
Мъгла припада или грейва слънце.
И в нас така изгрява или гасне познанието — според обществото
на люде праведни или опасни…
ЗА ЕСЕНТА
Чопай
Настъпи есента, Лакшмане,
сияеща като имане, от дълги дъждове измито.
Сърцата ни туптят честито. От бели цветове на кае
белеят се около нас необозримите поля. —
Дъждът, мой брате, побеля и остаря, и си отива.
Водата в почвата попива, пресъхват друми и пътеки. —
Доволство има ли за всеки, не ще се шири лакомия.
Изгря Агастя, погледни я: оглежда се във езерата
избистрени като добрата душа, когато отстрани
страстта от своите глъбини. Невидимо в реките спада
водата. Мъдрият отрада намира като утаява
стремежа си към светска слава. Стърчиопашка заснова
в избистрената синева. Така долита за делата
на праведниците отплата. Без прах и кал земята божа
сияе както на велможа
доброто дело дълго свети,
признато и от враговете. Водата спада, та в реките
боят се рибите, горките. Така роднините се плашат,
щом сродникът им — богаташът — започнал е да обеднява.
Небето — синкава тинтява — безоблачно сияе с вид
на предан богу вишнуит, обрекъл се да се не връща
не само в страсти, но и в къща. Нарядко нейде ръсва дъжд.
Така връз много рядък мъж се сипе мойта благодат.
Вървяха редом брат до брат великите Лакшман и Рама.
На тая гледка равна няма…
Из книга четвърта („Кишкиндха“)
ЗА ЕДИНСТВОТО НА ДОБРОТО И ЗЛОТО
Доха
Които слушат мъдрите беседи
и с праведниците дружат в Праяга, потапят се на любовта в потока
и вкусват плодовете й веднага.
Чопай
Веднага чапла щъркокрака
на лебед става. Също всяка одрезгавяла врана тука
започва сладостно да гука. Не бива никой на това
да се учудва. Не мълва, а пример очевиден скрит е
в общуването със добрите. Отшелниците най-велики
като Агастя и Валмики ведно с премъдрия Нарада
доставили са ни наслада да ни разкажат, че каквото
достигнали са, обществото от люде честни и добри
могло е да им го дари. От всички твари земноводни,
от всички твари небосводни,
в света подземен или горен,
подвижни или пък на корен — ако ли някой притежава
богатство, мъдрост или слава, дължи ги, слушайте, и трите
на дружбата си със добрите. Не може друго го доведе
дотам. Това самите веди го казват, а и сам светът
не знае по-различен път. Без дружбата с добрите няма
познание. А пък без Рама не ще успеят да открият
добрият кой е, кой е злият. Другарството с добрите бърже
цъфти и плод цветът му върже: цветът е следваният път,
а съвършенството — плодът. И злият щом се събере
с добри, потегля на добре. Така желязото на злато
преобразява се, когато докосне камъка параса.
Обратно — своята украса от добродетел съхранява
почтеният дори тогава, когато жребият го тласне
в среда от люде най-опасни, тъй както змията си пази
в главата скъпите елмази. Когато Брама бог и Вишну
и Шива мъчат се излишно ведно с великите поети
и пак остават невъзпети добрите както подобава,
за мене пък какво остава? Нима ще смогна да опиша
достойните за участ висша?
Търговецът на зеленчук
по бисерите е неук.
Доха
Покланям се в нозете на добрите,
добри към неприятел и към брат
еднакво, както цветето еднакво
на двете ноздри дава аромат.
Приятели на всички живи твари,
смирено кланям се на вас, добрите.
И моля се като детенце чисто
с любов към Рама да ме надарите.
Чопай
Но и на злите също правя
поклон. Сега ще ви разправя
каква е тяхната природа.
Не стават зли зарад изгода,
а просто ако се навреди
на близки или на съседи,
това ги радва без причина.
Така добрата месечина
я скрива злият демон Раху.
Приличат на Сахасрабаху
хилядоръкия, когато
рекат да спъват дело свято.
Тълпата им хилядоока
следи на другите порока. С души-мухи разнасят гадост
по маслото на чужда радост.
Язвителни като огньове.
Гневът им змия ще отрови.
И както богът Кубер властва
над най-големите богатства,
така у злите е хазната
на греховете по земята.
Ах, лошите са туй, което
в небето е звездата Кету:
кръжат доброто да закрият.
То по-добре ще бъде злият
от сън да се не вдига заран,
тъй както прави Кумбакарън.
Не би им даже дожаляло
да жертват собственото тяло, ако ли мъртво би могло
на другите да стори зло. Така градушката в полето