Така например папагал, отгледан в дом с почтени нрави,
към Рама слава ще отправи, додето друг ще сквернослови,
та гостите да изпотрови. Димът почерня наште стрехи,
почерня белите ни дрехи, но става той и на мастило,
което е изобразило легенди дивни и пурани.
Димът и вятърът, събрани с вода и огън в небесата,
на облак стават, който мята връз нас живителната мрежа
на хладината и валежа.
Доха
Дали в добро съседство или в лошо били са разположени звездите
при раждането ви, от туй зависи
за радост или скръб ще се родите.
Луната има светла половина,
но има тя и тъмна половина.
Расте ли светлата — светът я хвали.
Расте ли тъмната — светът проклина.
В живота всичко, дето е подвижно
или пък неподвижно, върху корен,
е въплъщение на Рама. Ничком
пред всички твари кланям се покорен.
Покланям се на богове и хора,
на змии, демони и таласъми,
на праотци и птици: осенете
със милост тялото ми и духа ми…
Из книга първа („Детство“)
ЗА ПОЗНАНИЕТО И ВЯРАТА
Чопай
„О врано, веди и пурани
и мъдреци богоизбрани твърдят, че знанието може
в делата хорски, а и божи да вниква, да ги обяснява.
А ти дотук въздаде слава на вярата, на него — не.
Кажи ми, има ли поне различие, о птицо стара,
между познание и вяра?“ Така помолен от Гаруда,
мъдрецът гарван със възбуда ораторска го поизгледа
и почна своята беседа: „О змийски враго, чуй какво
ще ти река: по същество съвсем не са различни двете —
светилникът на умовете и вярата са туй, което
над скверността на битието издига нашите очи.
Но мъдрият ще различи, че те не са един и същ
предмет. Не. Разумът е мъж. Мъжът кипи от мъжка сила.
А пък жената, инак мила, не може с мощности телесни,
нито със умствени да блесне.“
Доха
Мъжът, надмогнал духом своите страсти, жена си лесно да напусне може.
Обратно, сладострастникът навеки
ще бъде роб на сластното й ложе.
Могъщо властва женската магия
над силните мъже и ги надвива.
Дори сърцето на отшелник трепва,
смутено от пастирката красива.
Чопай
Не са това пристрастни думи,
не тегне тоя грях върху ми, а само казвам мъдреците
какво говорят за жените — ни хула е това, ни слава.
Но чуй сега — не съблазнява
жена със чарове жената.
А Вярата и Суетата
известно е, че са жени.
Със обич Рама осени
едната — Вярата. И тя е
съпруга негова. А знае
светът какво е Суетата:
танцьорка, дето само мята
снагата си, макар и кръшна,
но тя не носи радост къщна.
Жена си Рама предпочита,
а другата му е сърдита,
но зло не може да направи
на Вярата, чиито нрави
за пример от света се сочат
и в нея всяват страхопочит.
В чиято гръд живее Вяра,
от нея смъква се товара
огромен, който върху нас
пласти с необорима власт
илюзията на живота.
Затуй аскетите с охота лишенията си търпят,
че те към Вярата са път.
Доха
Не може лесно да се разгадае
загадката на тия две жени.
Комуто тайната открие Рама,
дори насън не ще се съблазни,
Между познание и вяра още
едно различие са ни открили
премъдрите мъже. С любов към Рама поуката му пак ще те окрйли.
Чопай
Сега изслушай мойта притча.
В достъпна форма тя изрича същественото, а изцяло
не е възможно по начало. И тъй, захващам както мога.
Душата, туй е част от бога. Безсмъртна, чиста по природа.
Блаженство не върху изгода, а най-възвишено. Но ето
че в примката на битието я хванали като маймуна.
Върти под примката муцуна, ала ловците не я свалят.
Така подскача папагалът под мрежата, за да избяга,
с което само я затяга. В душата се завърза възел.
Безсмислен е, но го е вързал със яки пръсти интересът.
Напразно ведите се месят и сочат пътища, та бърже
да може той да се развърже.
Не се развързва, а се свива
все повече у всяка жива душа тоз възел от заблуди.
И как безпомощните люде развързали го биха, как,
когато той се губи в мрак, та те не го и виждат даже.
Но ако господ ни укаже нататък някаква пътека,
ще попросветне пред човека. Светата вяра — туй е крава.
В сърцата ни тя обитава по повеление всевишно
на повелителя ни Вишну.
Молитви, бдения — това
за кравата ни е трева.
Излиза кравата на паша
и ето че тревата наша със мляко бозките налива,
за да накърми тя щастлива теленцето си — любовта.
Сега ще бъде грехота да спира тая благодат —
въздържането й е ад, а към ведрото със надежда
като към райски кът поглежда.